Подробен репортаж от втория ден на "Sofia Rocks 2012"

   След 7 юли, напук на немалко "доброжелатели", фестивалът "Sofia Rocks 2012" се случваше. С промени в програмата, не пред пълен стадион и с проблеми в озвучаването (но кой пък фестивал на открито няма такива), но, като цяло - успешно. Озовалите се неочаквано в ролята на хедлайнъри на първия ден TRIVIUM направиха убийствен сет и останаха влюбени в България. CLAWFINGER, HEAVEN SHALL BURN и SCAR SYMMETRY не оставиха разочаровани свои фенове, създадоха някои нови почитатели и затвърдиха впечатлението у други, че това "не са техните банди". Ветераните от SWEET SAVAGE показаха хъс и музикални умения, а българските участници се справиха с незавидната задача на местен съпорт на подобно събитие. Това, че стадион "Васил Левски" не се напълни, спомогна да няма съществени проблеми в организацията, влизането в спортното съоръжение ставаше бързо и лесно, нямаше големи опашки за храни и напитки или пък тоалетни.

   Предстоеше вторият, кулминационен ден. В самия него стана ясно, че още едни от предвидените участници - IGGY AND THE STOOGES отпадат от програмата, тъй като стара травма на крака на Iggy Pop не му позволява да бъде на сцената. В движение бе направено пренареждане на програмата, събитието започна с около час по-късно, а повечето от бандите изпълниха удължени сетове. Случи се и считаното от мнозина за невероятно - GUNS N' ROSES не просто не закъсняха, но и излязоха малко по-рано от предвиденото. Сигурно и тук се е намерил някой, който да си поиска парите обратно, защото незакъсняващите за концерт GUNS не са "продуктът, за който си е платил" ;) :D

   Около 15 ч. втория ден на "Sofia Rocks 2012" откриха младите DER HUNDS. Българският съпорт следваше модела - една млада и една утвърдена банда. Втората такава бяха D2, които звучаха достатъчно рок, но така и никога няма да бъдат приети радушно от масовите метъл фенове. За щастие - на стадиона не липсваха и по-широкоскроени почитатели на Праведната Музика, които бяха дошли, за да се забавляват. Както и на 7-и, на 8 юли "Васил Левски" се пълнеше с напредване на времето, като логично общият брой публика бе осезателно по-голям от първия ден.

   Въпреки че в 17:30 ч. слънцето прежуряше и на повечето от присъстващите не им беше до купон, вокалистът на веселата американска шайка UGLY KID JOE - Whitfield Crane - си беше поставил задачата да вдигне всичко, що мърда, в стадиона на крака. При това след като феновете не реагираха, мистър Crane притича през половината "Васил Левски", за да ги подкани лично. Реформираният през 2010 г. квинтет бе първата чуждестранна група за втория ден на "Sofia Rocks", но очевидно въобще не се притесняваха от ранния час. В типичния си непукистично-шеговит стил UGLY KID JOE изкараха сет, наситен с приятната им смесица от 90-арски хард рок и хеви метъл, съчетан със закачливи текстове и ударна доза добро настроение. Публиката реагираше положително, като ту махаше с ръце, ту подскачаше по сигнал, а на хитовете "Cats in the Cradle" и "Everything About You" оказа и стабилна вокална подкрепа. Покрай двете най-популярни песни на UGLY KID JOE феновете чуха и други пикове от творчеството им: "Neighbor", "Milkman’s Son", "I’m Alright" и тежкарската "Goddamn Devil". Не трябва да пропускаме да отбележим и дамското присъствие зад ударните на барабанистката Yeal, която на това лятно турне замества титуляра Shannon Larkin, който първоначално трябваше да видим с GODSMACK. Yeal обаче беше желязна и задаваше стабилния ритъм, върху който Dave Fortman, Klaus Eichstadt и симпатичният басист Cordell Crockett градиха рифове, които вероятно им спечелиха и нови фенове. Макар и да имаха само час, UGLY KID JOE доказаха, че може и да не са проклети дяволчета, но са зверски зарибяваща група на живо.

01. Intro
02. V.I.P.
03. Diаlogue
04. Neighbor
05. Panhandlin' Prince
06. C.U.S.T.
07. Milkman's Son
08. Cats in the Cradle (Harry Chapin cover)
09. I'm Alright
10. Sandwich
11. Tomorrow's World
12. Goddamn Devil
13. God
14. Everything About Yоu

   Първото гостуване на WITHIN TEMPTATION на родна земя бе като сбъдната мечта за феновете на холандската група, а ако вярваме на реакцията на музикантите - и много приятно преживяване за самите тях. Продължилият малко повече от един час сет протече изцяло на светло, пред събрало се доста голямо множество, част от което бе дошло на фестивала най-вече заради своите любимци. Едва ли има някой, който да си е тръгнал разочарован, след като красивата Sharon del Adel и колегите й спретнаха представителна извадка от творчеството си, акцентирайки върху излезлия миналата година албум "The Unforgiving", от който бе ударното началото от четири композиции - "Shot in the Dark", "In the Middle of the Night", "Faster" и "Fire and Ice". Концептуалният албум, базиран на комикса на Steven O'Connell, бе много добре приет от критика и фенове, най-вече заради иновативността на групата и блестящите вокали на Sharon. Две от кратките филмчета, използвани за промотиране на диска, видяхме на екраните - "Mother Maiden" в самото начало и "Sinead" преди едноименната песен.

   Без в никакъв случай да омаловажаваме ролята на останалите музиканти, нито сценичното им присъствие, вниманието на хилядите фенове в неделната привечер бе концентрирано главно върху чаровната вокалистка. В сребристата си футуристична рокля тя приличаше на фея от приказка или героиня на комикс, озарила с присъствието си своите обожатели. Но по-важен от присъствието й бе гласът й - който всъщност наистина омагьоса всички. Нищо друго освен суперлативи не можем да редим за изпълнението на бандата, която определено беше в страхотна форма. Единствено можем да забележим, че един пълнокръвен сет, още повече ако се изпълни в зала, ще разкрие още по-пълноценно блясъка на тази група. Много настроение и хъс лъхаха от сцената. "Не знам защо толкова години така и не дойдохме тук, вие сте страхотна публика!", разчувства се Sharon и някак си не беше трудно да й повярваме. Тя самата не вярваше, че толкова много хора знаят и пеят текстовете на песните, но групата наистина има достатъчно фенове на родна почва, които след величавия финал с "Mother Earth" останаха повече от доволни и обнадеждени, че WITHIN TEMPTATION ще изпълнят обещанието си и ще се върнат пак.

- Mother Maiden (Short Movie)
01. Shоt in the Dark
02. In the Middle of the Night
03. Faster
04. Fire and Ice
05. Ice Queen
06. Our Solemn Hour
07. Stand My Ground
08. Sinead
09. What Have You Done
10. Iron
11. Memories
12. Angels
13. The Heart of Everything
14. Where Is the Edge
Бис:
15. Mother Eаrth

   Към 21 ч. жегата на знойния летен ден беше започнала да намалява, но на напечения стадион още бе доста горещо. Дали отличното представяне на WITHIN TEMPTATION преди тях беше подгряло публиката или жизнерадостното излъчване на KAISER CHIEFS веднага успя да грабне присъстващите, но английската инди рок банда получи много топло посрещане. Недоверието съвсем се стопи от подмятането с типичен английски хумор: "Здравейте, София! Чакате ли Guns N’ Roses? ". После британците заредиха дежурния си набор от хитове, които изпълняват на концерти. Естествено беше включена и "Ruby", най-успешната песен на групата. След оттеглянето на част от феновете на WITHIN TEMPTATION от мястото пред сцената, броят на хората там оредя, но доста от влизащите за изпълнението на GUNS N’ ROSES заставаха да погледат уж за малко, но завладяни от свежестта и позитивизма на KAISER CHIEFS, неусетно увеличаваха тълпата на ритмично поклащащи се и дори танцуващи хора. Все по-бурни ръкопляскания, придружени от женски писъци, се чуваха след всяко следващо парче на групата. Младият рус фронтмен Ricky Wilson явно бе привлякъл погледите на не малко от присъстващите дами.

   Към края на изпълнението вече нямаше никакви бариери. Видимо доволен, макар и пламнал от жегата, Ricky слезе от сцената и започна да се ръкува с всички, които бяха успели да се доберат до предни позиции точно зад загражденията. "О-о-о, 1,2,3,4! " - вече почти целият стадион пригласяше на KAISER CHIEFS. Накрая петимата от групата се поклониха прегърнати и завършиха шоуто си с "Чувстваме ви приятели, България!".

    Вероятно концерт на GUNS N’ ROSES може да се определи като неуспешен единствено ако Axl изобщо не се появи. Във всеки един друг вариант, а особено в такъв, в който той пее и беснее по сцената, без да ни интересува точно как, концертът не може да е нищо друго, освен страхотен.

   Преди да възроптаят хората, гледали снощи изпълнението на хедлайнерите във втория ден от фестивала "Sofia Rocks" и останали с горчив вкус в устата и неприятен отклик в ушите, се налага на уточним набързо "някои съображения".

    Axl беше млад, вече не е, вече е на 50 години и начинът на живот, който до голяма степен го превърна в звездата, която продължава да е, е взел своя дан и е оставил отпечатък върху така характерния му глас. Музикантите, с които се е обградил, са прекрасни професионалисти. Никой от китаристите не притежава харизмата на Slash. Всички те обаче са си написали домашното в техническо отношение - и то как!

    Паметните сценични изпълнения отпреди години няма как да се повторят. Такива са горчивите факти, времето си тече. И си избираме - да си въртим старите записи у дома или да "използваме илюзиите си" и да отидем на концерт малко тип "направи си сам". Axl и ко. предлагат суровината, оттам нататък всичко е в ръцете - по-скоро в главите - на публиката.

    Защото, абстрахирайки се от най-младите фенове на стадиона, кой няма поне един ученически или студентски спомен, чийто фон да е песен на GUNS? Кой не е обвързан емоционално с поне една тяхна композиция?

    Можем да се ядосваме, че Axl не беше в най-добрата си форма тази вечер, че комуникацията му с публиката се движеше някъде дори под санитарния минимум, че звукът не беше идеален, че на "You Could Be Mine" вокали почти не се чуваха. Можем и ще имаме пълното право.

    Можем и да махнем с ръка и да пеем с пълно гърло на песни, чийто текст дори не е трябвало специално да учим, някак си всички го знаем. Да се наслаждаваме на уменията на музикантите от групата. И да се оставим на емоцията.

    А емоция в този концерт имаше в изобилие. Началото с "Chinese Democracy" можеше да е вяло, ако публиката вече не бе натрупала огромен заряд очакване, пропукващ като искри статично електричество. Тази розова мъглица, която обвива първите гостувания у нас на огромни световни звезди и тушира донякъде недостатъците. Преди тя да се разсее, прозвуча "Welcome to the Jungle" и оттам нататък, та чак до края на тричасовия сет, всяка от култовите композиции, приютена в "Use Your Illusion" и "Appetite for Destruction" взривяваше фойерверки в мозъка (освен пироефектите на сцената).

    Най-точно би могло да се каже, че гръбнакът на сета бяха тези класики, а парчетата от "Chinese Democracy", джемовете и солата бяха просто приятен пълнеж, посрещнат радушно - и толкова. И сравнение не може да става с реакциите на стадиона при "Estranged", "Sweet Child O' Mine" (сякаш публиката полетя, чула първите акорди), "November Rain" (и феерията от светлинки - няма вече запалки, има дисплеи), "Don't Cry" (благодарим, че Axl се включи, но чудесно си я пеехме и сами), "Civil War"…

    Групата имаше силно сценично присъствие, Axl не се спря, мята стойката на микрофона, катери се напред-назад, преоблича се няколко пъти - не може да му се оспори вкуса към драматизма - в бяло за "Don't Cry", непосредствено след това в черно за "Civil War". Може би не се усещаше истинско надъхване, може би репликите за благодарност към феновете бяха повече от дежурни, може би имаше няколко идеи повече професионализъм, отколкото емоция. Но само на сцената. Пред нея над 25 000 души се забавляваха, пееха, танцуваха, спомняха си, преживяваха отново емоции, чувстваха се добре, гледаха една легенда сега, но всъщност бяха някъде другаде, преди, и там беше хубаво, беше чудесно. В лошото момче още има хляб. И още малко магия.

01. Chinеse Democracy
02. Welcome to the Jungle
03. It's So Easy
04. Mr. Brownstone
05. Sorry
06. Rocket Queen
07. Estranged
08. Better
09. Richard Fortus Guitar Solo
10. Live and Let Die (Paul McCartney & The Wings cover)
11. This I Love
12. Shacklers Revenge
13. Used to Love Her
14. Motivation (Tommy Stinson song)
15. Dizzy Reed Piano Solo (Baba O’Riley)
16. Street of Dreams
17. You Could Be Mine
18. DJ Ashba Guitar Solo (Ballad of Death)
19. Sweet Child O’ Mine
20. Another Brick In The Wall Part 2 (Pink Floyd Cover)
21. Axl Rose Piano Solo
22. November Rain
23. Glad To Be Here (Bumblefoot cover)
24. Don’t Cry
25. Civil War
26. Knockin’ On Heaven’s Door (Bob Dylan cover)
27. Nightrain
Бис:
28. Madagascar
29. Dead Flowers
30. Whole Lotta Rosie (AC/DC cover)
31. Patience
32. Paradisе City

   Публиката във втория ден бе осезаемо повече от първия и вероятно броят й се колебае в порядъка около 25 - 27-28 000 души. Повтаряме, че при подобна "разпокъсаност" на зрители на едно огромно пространство, точната преценка е трудна. Но броят на публиката е последен проблем. А проблеми пред "Sofia Rocks 2012" имаше много. Почти всичките, свързани с отпадането на участници от фестивала (GODSMACK, LOU GRAMM BAND, IGGY AND THE STOOGES), всичките - без вина на организаторите от "Balkan Entertainment Company". Промоутърите се оказаха неподготвени да посрещнат реакциите на феновете и реагираха не винаги адекватно, ала успяха да запазят най-важното - усилията на място събитието да протече успешно. Както се и случи, а догодина ще знаем какви поуки са си извадили и от едната, и от другата страна. Защото, както вървят нещата, има опасност и промоутъри, и фенове след време да останат само с репортажите за турнетата на "Планета Пайнър" по новините, въздишайки как AC/DC и METALLICA са напълнили най-големия стадион в родината ни...