На 7 юли, около 14:00 ч. започна първият ден от третото поредно издание на фестивала "Sofia Rocks". Както и преди две години, когато бе под шапката на "Sonisphere" (или "Sonisphere" бе под шапката на "Sofia Rocks"), събитието бе отново двудневно. Този път това създаде редица проблеми в организацията: Липсата на еднодневни билети, отпадането на три от общо 12-те групи в последния момент, в който те вече нямаше как да бъдат заменени с други, голямата разлика във "величините" на изпълнителите в двата дни и др. Като че ли миналогодишният формат, при които в един ден гостуваха пет чужди банди с ко-хедлайнинг изпълнение на WHITESNAKE и JUDAS PRIEST, бе по-успешен. Но, разбира се, изводите трябва да бъдат направени след като измине и днешният ден. Ето, ненакратко, какво се случи вчера.
Обявените само няколко дни преди 7 юли български банди VIPERFISH и АНАЛГИН откриха фестивала пред почти празен стадион. Постепенно прииждаха зрители, но съоръжението започна да изглежда по-запълнено чак след средата на програмата. VIPERFISH са млада родна банда, съчетаваща прогресив, пънк и други влияния в музиката си. Момчетата с нищо не показаха, че се притесняват от малкото публика, и забиха стегнато и професионално, за да отстъпят място на събраните около класика на българския рок - Звезди от АХАТ - АНАЛГИН. Видяхме ги съвсем скоро и като съпорт на шведите EUROPE, а и тогава, и сега се видя, че групата гледа съвсем сериозно на съществуването си и има и желанието, и умението да дели една сцена със световни звезди.
Любимите на METALLICA SWEET SAVAGE се появиха на сцената точно по график - в 16:00 ч., и въпреки някои технически проблеми, които изпитваха, веднага показаха висок ирландски градус. Имаше нещо в белфастката шайка, което напомняше Голямата четворка - може би мощният замах на барабаниста Marty "Mighty" McCloskey, или пък похватът на пеене на Ray Haller. Във всеки случай SWEET SAVAGE показаха яко поведение пред публиката и не пропуснаха да поканят всички на късното афтърпарти в "Rocka Rolla". Сетът завърши, разбира се, с двата хита "Killing Time" (на която METALLICA правят кавър) и старата "Whiskey in the Jar" (свирена от кого ли не).
Шведската банда SCAR SYMMETRY вдигна още повече напрежението, сред вече и без това доста загрялата от слънцето публика. Внушителното вокално дуо на групата ни атакува с много идейни двугласия, смес от чистите, мелодични линии на Lars Palmqvist и якия рев на Roberth Karlsson. За щастие звукът се поизбистри след първите няколко парчета и успяхме да чуем виртуозните партии на бесния барабанист Henrik Ohlsson и много от разчупените ритми и китарни сола, патент на бандата от Авеста. Стадионът вече бе събрал доста публика и гора от ръце и всеобщ одобрителен рев посрещаше всяка следваща песен на SCAR SYMMETRY. Хората се разбесняха и тук-таме видяхме и малки кръгчета пого, насърчавани от двамата фронтмени, които препускаха като подивели по сцената.
Третият чуждестранен дебют от тазгодишното издание на "Sofia Rocks" беше отреден за HEAVEN SHALL BURN. След като сами настроиха техниката си, членовете на немската дет/метълкор формация излязоха отново под звуците на интрото "Echoes" οτ "Antigone"(2004) и още с първата песен "The Weapon They Fear" буквално пометоха публиката. И докато в зоната пред сцената вреше и кипеше огромен зверски мошпит, немците продължиха с кавър на превърналата се в класика "Black Tears" на едни от пионерите в мелодичния дет метъл EDGE OF SANITY. Сетлистът на HEAVEN SHALL BURN беше умело подбран, като при първото си гостуване на българска земя те се постараха да представят по нещо от цялото си творчество. По време на цялото изпълнение фронтменът на групата Marcus Bischoff не спря да насърчава публиката към все по-голям "circle pit", започнат още от третата песен "Behind The Wall Of Silence". Без излишни приказки и суетене немската машина продължи да гази с три песни от "Iconoclast"(2008), а след тях беше представен и последният албум на групата "Invictus"(2010) с "Combat", "The Omen" и "Return To Sanity". Междувременно, заедно с началото на изпълнението на "Voice Of The Voiceless", станахме свидетели и на третия, най-брутален, опит за "wall of death", при който българската публика доказа, че добре е усвоила и тази "дисциплина" в метъла. Така неусетно измина единият час, отреден на HEAVEN SHALL BURN в програмата на първия ден от "Sofia Rocks" и след закриващата "Trespassing The Shores Of Your World", последвана от дежурните благодарности от страна на групата, немците отстъпиха сцената за следващите участници във фестивала, а публиката имаше около половин час да си вземе дъх, вода и бира след това доста агресивно и динамично изпълнение.
Пухкави бели облачета, поръбени в златно от залязващото слънце, висят безметежно над стадиона малко преди да дойде време за CLAWFINGER. Феновете на групата обаче, а и всички, гледали изпълнението на шведите преди три години на Spirit of Burgas, не могат да бъдат заблудени от спокойната природна картина. Очаква се тотално размазване, кратко и ясно. Час и половина по-късно очакванията напълно се оправдаха.
Началото е дадено с "Prisoners" - мачкащи барабани, две вихрушки от дълги коси над китарите и баса, гологлавият Zak Tell, фучащ из сцената като свиреп дух, намилащ бесни речетативи, Jocke Skog на клавира с доволно изражение. "Радваме се, че се върнахме - обръща се Zak към публиката след края на парчето - Миналия път, когато бяхме тук, се отнасяхте с нас като с крале." И след "Nothing Going On" пада на колене и се покланя на феновете. А после, в типичния си майтапчийски стил, изръсва: "По-добре от това не може да стане, така че благодаря и довиждане." До края на сета контактът с публиката не секва - шеги, благодарности и уверения, че това е най-страхотното преживяване, най-прекрасната публика, най-добрият прием. Израженията на музикантите и енергията, която се лее от тях, говори, че или са възхитително искрени, или адски добри актьори. Но публиката не се преструва и не си спести вдигнатите ръце, припяванията с пълно гърло ("You can’t catch me, try to catch me if you can"), погото, подскачанията, дивеенето и, както казахме вече, тоталното размазване - от кеф. CLAWFINGER без съмнение са идеална група за концерт и могат да увлекат дори хора, които по принцип не биха си пуснали техен диск вкъщи. Zak е магнетичен фронтмен, луд в най-добрия смисъл на думата, който не спира да беснее по сцената, навъртайки завиден километраж, а как Bаrd Torstensen и Andrе Skaug не си откачиха главите от куфеене, все още не можем да си обясним.
"Biggest and the Best" идва след като Zak заклейми клишето "сега ние ще се приберем, пък вие ще ни върнете на бис", но това не попречи на групата да се шмугне зад кулисите и да изпробва какви децибели могат да вдигнат феновете, преди да се върне и да забие още три парчета. Финалът с култовата "Do What I Say", въведена със закачка с "The Final Countdown" на сънародниците от EUROPE, довършва всички. Пред сцената ври и кипи, а на нея дивеят и беснеят. След щателни приготовления, Andrе се мята в публиката, понася се из нея на десетки ръце, и когато изплува отново при другарите си, изглежда грейнал и доволен като дете, извършило безнаказано поредната хитроумна пакост. Последно мощно включване на публиката с гласови възможности, поклони, обичаме ви, страхотни сте, лека нощ, пак да дойдете, непременно, всичко хубаво. Шегата настрана, определено се надяваме на трето посещение - този път защо не и като самостоятелен концерт.
Хедлайнерското изпълнение на TRIVIUM на "Sofia Rocks 2012" си е потенциален прецедент в българската концертна история. На 7 юли родните фенове видяха една модерна група, чийто първи албум е издаден преди по-малко от десет години, и която е в пика на популярността си. И която бе основната атракция на първия фестивален ден на най-големия стадион в България. Причините, довели до това обаче, не бяха нечии далновидни решения, смел поглед в бъдещето или пък желание за поемане на риск, а форсмажорните обстоятелства, предизвикали отпадането на GODSMACK. Да, по този начин "Sofia Rocks" влезе в историята на TRIVIUM като първият фестивал, на който групата е хедлайнер (и съответно първото им стадионно хедлайнерско участие), но нещата едва ли трябваше да се получават точно така. Защото американският квартет доказа, че е разкошна група на живо и не заслужаваше участта именно в този паметен за тях момент да се окажат пред полупразен стадион, на който публиката, с напредване на сета им постепенно намаляваше. Тази реакция по-скоро би следвало да се отдаде на непознаването на творчеството на TRIVIUM от по-голямата част от присъстващите отколкото на сценичното изпълнение на Matt Heafy (вокали и китара), Corey Beaulieu (китара и беквокали), Paolo Gregoletto (бас) и Nick Augusto (барабани). От другата страна обаче бяха онези, които знаеха под какво са се подписвали TRIVIUM и обичаха групата. Този сет беше за тях.
"Каквото и да се случва на сцената, пред нея трябва да има движение!" призоваваше Matt Heafy, за да не изпуска бързо заформилите се съркъл и мош питове. Независимо дали "Васил Левски" се тресеше от смазващата "Pull Harder on the Strings of Your Martyr" (от все още считания от мнозина за най-добър техен албум "Ascendancy" - 2005 г.), или от новите парчета, които звучаха доста стегнато на живо, действието се развиваше в зоната пред сцената. Басистът Paolo Gregoletto явно имаше някакви проблеми с гласа, тъй като по принцип той изпълнява чистите беквокали на концертите на TRIVIUM, а в тази вечер въобще не припари до микрофоните. За сметка на това Heafy и Beaulieu покриваха максимална вокална площ и липсата се забелязваше единствено от онези, които са добре запознати със студийните варианти на песните. Двамата добавяха и другата основна есенция в музиката на TRIVIUM - китарната - и то по начин, който не оставяше никакво съмнение в техническите им възможности. Американците никога не са крили влиянието си от METALLICA и им личеше, че са взаимствали някои сценични похвати от идолите си, особено в начина, по който Matt, Corey и Paolo непрестанно сменяха местата си по сцената, придавайки допълнителна динамика на сета си, а междувременно не спираха и да контактуват визуално с предните редици от фенове. Песните се извъртаха почти на един дъх ("Into the Mouth of Hell We March", "Black", "Detonation", "The Deceived"... пълният сет можете да видите по-долу) и само паузите за обръщения на Matt Heafy даваха моменти за почивка. Вокалистът представяше следващите парчета, хвалеше българската публика или българската кухня (по-запознатите с TRIVIUM вероятно знаят, че Matt има блог, в който споделя гастрономските си приключения); благодареше за оказаната чест на бандата да закрие първия фестивален ден... В един момент Heafy честити рождения ден на озвучителя на TRIVIUM и група и публика изпяха едно задружно "Happy Birthday". Някои от присъстващите се пошегуваха, че именно личният празник е причината тази вечер саундът да не бъде много балансиран - противно на логиката най-добре се чуваше в първите 10-15 метра в зоната непосредствено пред сцената, но ако човек се изтеглеше по-назад, включително и около озвучителната кула, то ритъм китарите (солата се чуваха доста отчетливо) започваха да се губят под двойни каси и вокали. За тези, които обаче продираха гърла на "In Waves", "Rain" и "Dusk Dismantled" това едва ли имаше особено значение.
На сцената, освен обложката на последния студиен албум на групата "In Waves", беше опънат и националният ни флаг с надпис "Trivium Bugaria", който е бил подарен на групата от фен на meet & greet-а. След поредното "отскачане" до "Ascendancy" ("Drowned and Torn Asunder" преля в "A Gunshot to the Head of Trepidation" и соловата вакханалия в средата звучеше по-добре от всякога), беше отбелязан и дебютът на TRIVIUM, където за заглавното парче основните вокали пое Corey Beaulieu. Някъде тук започна да се усеща и умората на феновете от дългия, потен ден, защото тяхната активност постепенно взе да спада, а квартетът от Орландо все още не беше приключил. Реално бис нямаше, защото групата не се скри с цел да кара публиката да играе познатата до болка игра. TRIVIUM просто стовариха връз нея "Built to Fall" и "Caustic Are the Ties That Bind" (може би най-силните парчета от последния албум, като за втората Matt сподели, че би желал това да е химнът за вечерта), а на изпроводяк тотално изпиха останалите сили с "Down from the sky" и "Throes of Perdition".
"Не знам дали го осъзнавате, но след DVD-то на Голямата четворка вие тук сте много известни и сега се уверихме, че сте наистина страхотни. TRIVIUM ще се връщат винаги когато е възможно!" казваше вокалистът от сцената и на феновете на групата не им остава нищо друго, освен да се надяват да видят американците в една малко по-интимна обстановка (пред изцяло тяхна публика), в която бандата да успее да блесне още по-ярко.
Между 17-18 и 20 000 души бяха на стадион "Васил Левски" в София на 7 юли, като, за съжаление, по-точна преценка на посещаемостта е много трудно да се направи, а днес поне ще можем да видим колко са зрителите в сравнение с вчерашния ден. Както завършихме увода, изводите от третото издание на фестивала "Sofia Rocks" ще бъдат направени след неговия завършек. Със сигурност ще има много и противоречиви коментари. Но нека преди това се насладим на българските участници, както и на гостуващите за първи път в страната ни UGLY KID JOE, KAISER CHIEFS, WITHTIN TEMPTATION и GUNS N' ROSES.
МОЕ МЕНЮ 
Последни новини
