MOTORHEAD - "Motorizer"

2008, SPV/Steamhammer/Wizard

Това ревю се състои от две части. Първата е за онези, които не обичат Motorhead, няма да ги заобичат и за които Motorhead свирят едно и също, следователно няма какво толкова да им се обръща внимание. Ето:
   Ако не грешим в сметките, пред нас е деветнадесетият студиен албум на Motorhead. Нека първо, колеги, да разгледаме въпроса с обложката му. Обложката на албум на Motorhead, с несъществени за последните 30 години изключения, съдържа следните три елемента: A) името на групата, B) вариация по запазения знак - череп на едър добитък с провесен синджир между бивните и шлем-каска с централно ошипяване - изображение, познато в артистичните кръгове като "Snaggletooth B. Motorhead" и C) името на албума. A) и C) са разположени симетрично спрямо B). По тези показатели обложката на новия албум е леко модифицирана - "Snaggletooth B. Motorhead" е един от четирите елемента вписани в щит и е с позиция горе вдясно, ако гледаме щита фронтално. Самият щит е положен върху меч, като цялостната композиция наподобява вулгаризиран герб на стар английски род.
   Нека, колеги, да преминем към името на албума. Името на албумите на Motorhead нерядко се състои от една дума, с цел постигане на ефект: Bomber, Bastards, Overkill, Sacrifice, Inferno, Orgasmatron, Hammered, като избраната дума съдържа най-често заряд на нападение, удар, фрасване и/или на работа на двигател с вътрешно горене, понякога и на секс. За име на новия албум е избрана думата "Motorizer". Тя е неологизъм с очевидни корени.
   Трето, нека да разгледаме съдържанието. Съдържанието на албум на Motorhead, с несъществени за последните 30 години изключения, е рокендрол гюрултия, изсвирена с различна скорост и понякога с различен носещ риф. Всяка песен има припев и соло. Водещият певец Ian Killmister, наричан галено Lemmy, употребява цигари и уиски в свободни количества и гласоизвлича в поза, при която оста на главата му и стойката на микрофона сключват ъгъл от 45 градуса. Тези, както и други сходни фактори, обуславят абразивната природа на вокалните партии. По отношение на съдържанието, колеги, новият албум на Моtorhead е като старите албуми на Motorhead. Оставяме на вас избора дали да го чуете, дали да чуете някой от предишните или нищо да не чуете.

   А ние, ние обичаме Motorhead. "Ти каква музика слушаш?". "Аз не слушам музика, аз слушам Мотърхед!" Ей тази неугледна смешка се разправяше в нашето "олд скуул" през междучасията, в онези времена, когато развития социализъм съвсем спря да се развива, а записите на Venom и Slayer все още трудно се възприемаха като нещо, създадено с помощта на музикални инструменти. Щом си пуснах "Motorizer", се върнах пак там - при олдскуула в олд скуула.
   По дух и темпо "Motorizer" е близък до предшественика си "Kiss of Death" (2006), но му отстъпва по, ха-ха, разнообразие. Албумът продължава тенденцията за завръщане към марковия звук от първата половина на 80-те, времето на класическата двойка "Iron Fist" - "Another Perfect Day". Няма опити за търговски пробив като в "March or Die", нито почти-траш елементи като в поредицата "Bastards" - "Sacrifice". Всичко в "Motorizer" е някъде по средата. И да, носталгията преобладава над качеството.
   Откриващата песен "Runaround Man" е тежкарски среднотемпов хеви метъл рокендрол. След нея идва "Teach You How to Play the Blues", която е... тежкарски среднотемпов хеви метъл рокендрол. "When the Eagle Screams" е изфорсирана от здравото начално включване на Mickey Dee и заблуждава, че ни очаква сеч като в "Sacrifice" или "Burner". Заблуждаващото начало е нерядко явление за песните от "Motorizer". Например "English Rose", в чиито първи строфи Lemmy звучи като измъчван от запек John Lee Hooker, предполага да се развие в ръждив блус, но продължава, да, именно, в тежкарски среднотемпов хеви метъл рокендрол. "Buried Alive" и "Rock Out" са енергични откоси в стила на "Iron Fist", а "One Short Life" е ритъм-енд-блус с моторджийски риф. Такава е и "Back on the Chain". Краят е запазен за "Time Is Right" - Motorhead-финал на Motorhead-албум. Изненади няма, което едва ли е изненада.
   Ако се върнем към съпоставянето с "Kiss of Death" като най-близък по време съсед, то "Motorizer" е с по-рехав заряд и страда от някои липси. Липсва му стандартен рокендрол като "Christine", липсва му и песен от онзи много рядко срещан вид, наречен балада на Motorhead. "God Was Never on Your Side" - песен от вида балада на Motorhead, отведнъж премества "Kiss of Death" в една неочаквана плоскост на размишления. На пръв поглед и слушане Lemmy е чувствен колкото акумулатор на "Москвич", но зад брадавичестия сурат с драгунските мустаци са изплетени меланхолните паяжини на изненадващ поет. Този човек е създаден да пише балади. Истина ви казвам. И да ги пее. Истина ви казвам. Пуснете си "Don't Let Daddy Kiss Me" и ще ви се скъса сърцето, а на "1916", този своеобразен саундтрак към "На Западния фронт нищо ново", направо ще се разревете.
   Нищо, ще почакаме следващия албум. Може да има и балада. Останалото си го знаем. И пак ще си го обичаме. Motorhead са непоклатими и създават усещане за сигурност. Те са като надеждна лампова техника насред конфекцията от дигитални цвъчки-еднодневки. И който твърди, че свирят все едно и също, той не усеща блуса :-)


1111111ooo

Georid




 Други ревюта на MOTORHEAD