::::: РЕВЮТА :::::

В магазина: Да / Поръчай

    Ето го и новият албум на българските детметъл юнаци Hyperborea! Той идва три години след дебюта "Architecture of Mind" (2004) и този път е съвсем "истински". Дискът е матричен, а не CD-R, с луксозна книжка от 8 страници, като единственият дребен пропуск е липсващото последно парче в описа на гърба на кутийката. За сметка на това, списъкът с песните, отпечатан на самото тяло на компактдиска е пълен, в книжката са дадени и всички текстове, така че няма опасност някой да помисли деветата песен за "hidden track" или нещо подобно. Макар че, когато свирят Hyperborea пред човек има само две възможности - или да се втурне напред в мелето, или да се скрие някъде на безопасно разстояние. Свикнали сме добрите детметъл банди и техните издания да бъдат "зверски", да "мачкат", да "рушат", "къртят" и извършват всякакви страховити действия, характерни за пътностроителните и други тежкотоварни машини. И, закономерно, Hyperborea правят това, но правят и нещо много повече. Актуалната им творба "Cryogenic Somnia" е по-зряла и по-технична, по-добре продуцирана, изобщо в почти всяко отношение "по-" от първия албум. Така, както се полага на една съвременна група, чиято дискография тепърва се запълва и която не спира да се развива и изнася концерт след концерт.
   Студиен дебют с "Cryogenic Somnia" правят басистът Владимир Иванов и Андрей Андронов - китара. Макар първият да е вече в състава, когато се извършват записите за "Architecture of Mind", тогава бас партиите са изсвирени от другия китарист - Йордан Кънчев. Сега петимата музиканти са една хомогенна цялост и това си личи в новия албум, където "борейци" демонстрират инструментално майсторство подхождащо за едни от лидерите на екстремната сцена в България.
   Криогенна сомния - това е състоянието, в което, най-често в научната фантастика, се описва човек, който е буквално замразен за дълъг период от време с цел да пропътува големи разстояния между звездите. А едноименният албум на Hyperborea би бил най-доброто средство за излизане от подобно състояние - мелодичен и разчупен, и все пак - брутален, какъвто сме свикнали да бъде материалът на тази група. За нея настоящата година не е никак случайна - през 2007-а Hyperborea отбелязват 10 години от създаването си и няма по-добър начин за това от чудесния втори албум, който ни поднасят. Зад тях е едно десетилетие, изпълнено с много перипетии, спадове и възходи и какво ли още не. Но десетилетие, от което те излизат с гордо вдигнати глави, за да забият грифовете на китарите си между очите ни, да сринат стените около нас с ударите на барабаните и да заглушат всичко това с подземните ревове на Киро, когото се надяваме да гледаме как предвожда останалите момчета от бандата поне още 10 години. За да не остане случайно никой несъбуден от криогенната сомния.

Satyr

 Оценка: 9/10