Като персонажи от средновековен готически роман се почувстваха в късните часове на 27 септември 2008 г. около 2000 бледолики чернодрешковци, посетили църковната метъл служба на легендарните немски проповедници CREMATORY, които гостуваха у нас по покана на "Art BG".
   Поклонниците влязоха в скучното спортно съоръжение зала "Христо Ботев", а излязоха от мистериозните катакомби на островърха катедрала. Посрещнаха ги празните погледи на гардовете от охраната, а ги изпратиха огнените блясъци от деформираните очи на скулптури - пазители. Вечерта започна върху захабена настилка, под мръсни прозорци и наръфана ламперия, а завърши в прегръдката на бръшлянени арки, отразяващи се в повърхността на изрисувани витражи и черен мрамор.
   За нажежаването на обстановката се погрижиха две родни банди. В 19 ч., с нормалния час закъснение от обявеното, метъл машината THE REVENGE PROJECT открехна портите адови. Без да се обясняват много-много те пометоха всичко живо по пътя си. Сетът им, съставен изцяло от авторски парчета, бе толкова енергичен и безкомпромисен, че едва ли е имало човек сред публиката, на който не му се е приискало бургазлиите да останат по-дълго време на сцената, за да я обковат напълно с мощния си саунд. Така или иначе, имаше кой да се погрижи за последното. HYPERBOREA изстискаха и последните останали глътки въздух от пространството във вече пълната зала. Ортодоксалният им дет метъл звучи пълнокръвно дори и след сътресенията в групата. Драстичните размествания в състава не са им се отразили в негативен план и не им попречиха да вдигнат завесата за предстоящия гибелен пир.
   В 21 ч., под звуците на оглушителни ревове и аплодисменти, сцената се огъна под смазващо бреме. Ако имаше възможност да избира, подиумът би предпочел да подслони танк, пред юнаците от CREMATORY. Защото те, още от самото си стъпване на него, предизвикаха трусове, за които би им завидяла и немска военна машина в свръхтежка категория. Първият залп бе даден с "Remember" - един от вече утвърдилите се хитове в новия албум "Pray". Още с началните акорди си пролича, че обещанията на организаторите за кристален звук, не са били хвърлени във въздуха. Не помня случай, в който тази зала да е била по-качествено озвучена. Оказва се, че и най-лошата акустика може да бъде преборена, стига да има желание и средства.
   Вместо да продължат престрелката с по-пресни боеприпаси от скорошните си записи, немците бръкнаха в сандъка с патроните и заредиха парчета от стари албуми, като дори извадиха снаряд от самото дъно - бруталната дуумария "Eyes of Suffering", която приятно изненада най-старите им фенове. Направи впечатление, че синтетичните "Fly" и "Tick Tack" прозвучаха в доста по-безмилостен вариант от студийните си версии. За това допълнително допринесе и твърде изнесения на заден план клавир, който се чуваше добре единствено по време на интро импресиите, разделящи концерта на тематични части. В най-важните моменти, когато трябваше да се издокарат добре познатите дарк уейв мотиви на някой парчета, звукът на инструмента глъхнеше и те се губеха в острия шум.   Едва ли обаче Katrin се е трогнала кой знае колко от подобни прозаични подробности, особено след като пред нея през цялото време блестяха очите на дъщеричката й, която самата тя изнесе на ръце на сцената още от самото начало и която остана приседнала в дъното й до самия край на концерта. Пременена в розови слушалки, симпатичната CREAMATORY-щерка дори взе участие във финалния поклон на групата, качена на раменете на човек от екипа.
   Продължението на концерта се оказа по-мощно и от ударното начало. Зашлевиха ни с едноименните "Pray" и "Revolution", но същинският юмрук в лицето беше "Tears of Time", където чудовището с вид на касапин от Светата инквизиция - Felix показа защо е приеман навсякъде като смъртоносното оръжие на CREMATORY - защото ревът му кове тона по същия начин, по който стрелката на кантара под нозете му се впива в края на скалата. В противовес на страховитото си излъчване, огромният гласовит палач се държеше много дружелюбно с разкошната ни публика - развя трибагреника и през песен изненадваше с някоя фраза на български език.
   Опасенията на част от най-крайните фенове, че бандата ще наблегне на новия си - по-синтетичен материал, се изпариха с напредване във времето. Заредиха класика след класика от всички периоди на развитието на CREMATORY, а кулминацията логично дойде със забиването на най-радиофоничния им хит - "The Fallen", по време на който не остана седнал човек дори и на отдалечените седалки. Малцина разпознаха пасаж от мейдънската "The Trooper", вплетен в жилите на песента, но пък всички здраво избухнаха, когато чуха как голяма част от "Arise" на SEPULTURA забива зъби в "Shadows of Mine". По време на китарните си сола Mattias стори поклон и към други велики рок и метъл рифове - прокраднаха се сенките на Jimi Hendrix, SLAYER, AC/DC. Немските готик величия винаги са показвали респект към учителите си - кавър версиите, които правят са пропити с уважение и заемат възможно най-достойно място в живите им участия. В последното се убедихме с очите си снощи, когато чухме "Temple of Love" на SISTERS OF MERCY в зенита на биса. Дори хилавият звук на синтезатора не успя да отнеме симфоничния огън на песента и тя отекна в мозъка на всеки един човек в залата със силата на сърдечна болка. Баладата "Perils of the Wind", изпята почти акапелно от Mattias и главния помощник на групата, който през цялото време на концерта сновеше сред музикантите и надъхваше публиката, развя финалния флаг на призрачната разходка из мъгливите гробищни алеи.   
   Затова CREMATORY са толкова големи - защото са банда, която е способна да заличи границата между реалното и свръхестественото, между желанието и разума, между различните нива на съзнанието. И могат да те отпратят в друг, по-вълнуващ свят. Дори и само за два часа. Снощи те напълно оправдаха реномето и името си, защото всеки един от нас отнесе в дома си урна, пълна с прахта от собствените си изпепелени мисли.

   Пълен сетлист от концерта на CREMATORY на 27.09.2008 г. в зала "Христо Ботев", София:

Intro Mit Direktem Ubergang
01. Remember
02. Fly
03. Eyes Of Suffering
04. Tick Tack
05. Greed
Intro - Klagebilder
06. Pray
07. Hollenbrand
08. Tears Of Time
09. Revolution
10. Ist Es Wahr
Intro - Resurrection
11. Left The Ground
12. Kein Liebeslied
13. The Fallen
14. Shadows Of Mine
15. When Darkness Falls
Intro - Shining
16. I Never Die
17. Temple Of Love
18. Perils Of The Wind

   Близо 50 снимки снимки от великолепното шоу може да разгледате тук.