"Kavarna Rock 2012" приключи обнадеждаващо

   15 юли - третият, финален ден на фестивала "Kavarna Rock 2012". Първият и втори ден бяха вече в историята. В неделя лайнъпът бе като че ли най-силен - със стъпващите за първи път в България RHAPSODY OF FIRE и LIZZY BORDEN и гостуващите за втори път KAMELOT, но неидвали в Каварна и за пръв път у нас с новия си титулярен певец.

   На 15-и всичко стартира отново с родно участие. Заради забавянето на една от бандите при саундчека се наложи РЕНЕГАТ да започнат по-късно и да окастрят сета си наполовина. Момчетата обаче, се представиха повече от силно. Групата излезе с гайдар на сцената. С кавъри на ЩУРЦИТЕ и ИМПУЛС, както и с авторски материал, пловдивчани поставиха началото на края. Половин час по-късно мястото им заеха АХАТ. Законодателите в българския метъл изпълниха всичко онова, с което се свързва името им. И се представиха във възможно най-добрата светлина. Преди тяхното излизане единственият по-любопитен въпрос беше ”кой ще ги обяви”, защото Звезди представяше с няколко думи всяка от групите на феста. Е, обявиха се сами и се хванаха за инструментите, за да направят поредния ”бест оф” концерт. Отново прозвучаха ”Брадвата”, ”Дървото”, а ”Огнени души” е убийствена за лайв изпълнения – истински ураган. И за да почетат Ronnie James Dio, АХАТ изкараха кавър на... AC/DC. След тяхното изпълнение графикът влезе в релси.

   Първите чуждестранни гости за вечерта – италианците RHAPSODY OF FIRE се показаха пред все по-увеличаващата се публика в 19:30 ч. Преди около година формацията се раздели на две групи, сформирани около двамата основни композитора – китариста Luca Turilli и клавириста Alex Staropoli. Именно втората беше на каварненска земя на 15 юли. За разлика от LUCA TURILLI'S RHAPSODY, RHADOSY OF FIRE все още нямат издаден албум след “схизмата” и заради това заложиха на чудесно подбран сет с акценти от цялата си дискография. Едно от най-големите предимства на групата на Staropoli е, че в нея е оригиналният певец на RHAPSODY Fabio Lione. Гласовитият италианец показа фантастична форма и с лекота разгръщаше мелодичните линии на парчетата по целия си вокален диапазон. Качеството на звука спомогна да изпъкне още повече оперно-повлияната му техника и още след откриващата “From Chaos to Eternity” не един и двама от незапознатите с групата вече обръщаха погледи към сцената с откровен интерес. Хоровите пасажи звучаха на запис и това по-скоро засилваше отколкото да помрачи блясъка на фентъзи атмосферата, създадена от секстета. Италианците нееднократно споменаваха работата си с актьора Кристофър Лий и в крайна сметка е негова чест изпълниха “The Magic of the Wizard's Dream”. Китаристите Tom Hess (който е свирил в Каварна и преди, заедно с HOLYHELL) и Roberto De Micheli си поделяха партиите на Luca Turilli и именно двете китари създаваха една характерна плътност в звуковия пейзаж. От нея най-много спечелиха шеметните “Holy Thunderforce” и особено “Reign of Terror”, където Lione показа, че умее да изкара и значително по-екстремни вокали, от тези, които по принцип изпълнява. За час и двадесет минути RHAPSODY OF FIRE изнесоха почти пълнокръвен концерт като завършиха с “Emerald Sword” и аутрото на албума “From Chaos to Eternity”. Не пропуснаха, разбира се, да благодарят и за приема, който публиката им оказа на това първо тяхно участие у нас.

- Ad Infinitum (Intro)
01. Frоm Chaos To Etеrnity
02. Triumph or Agony
03. March Of The Swordmaster
04. Unhоly Warcry
05. Lamento Eroico
06. Land Of Immortals
07. Knightrider оf Doom
08. The Village of Dwarves
09. Dawn оf Victory
10. The Magic оf The Wizard's Dream
11. Holy Thunderforce
--------------------
12. Reign of Terror
13. Emerald Sword
14. Heroes Of The Waterfalls' Kingdom Part V: The Splendour Of Angels' Glоry (A Final Revelation) (Outro)

   Постепенно стрелките на часовника наближиха 21:30 – часът за началото на сета на KAMELOT. Часът на едно от вероятно най-силните и завладяващи изпълнения на тазгодишния фест в Каварна. През деня не един и двама фена на групата си задаваха въпроса дали новият вокалист Tommy Karevik ще може да замени достойно емблематичния Roy Khan. Оказа се, че може. При това 30-годишния швед го направи с финес и умерена доза артистизъм, без да се опитва да копира своя предшественик. Както и китаристът (и основен мотор на бандата) Thomas Youngblood сподели от сцената, това беше едва третият концерт на KAMELOT с Tommy Karevik. Но начинът, по който певецът стоеше на сцената, а и до колегите си, показваше липса на притеснение, а дори и да го е имало, то се стопи още в първите минути под одобрителния рев на българската публика. Всъщност целия маниер на диктуване на шоуто от страна на KAMELOT беше демонстрация на това как трябва да се изнася фестивален сет: от великолепния декор на “Poetry for the Poisoned”, през осветлението та до надграждащият се емоционален праг и подборката на гости. Също както и при RHAPSODY OF FIRE и тук хоровите партии бяха на запис, но квинтетът си бе довел и помощ в лицето на беквокалистката Linnea Vikstrom (дъщеря на Thomas Vikstrom от THERION). “The Great Pandemonium” се превърна в един от гвоздеите в сета на групата и беше последвана от прочувствената “Season’s End”. Задоволство на Youngblood от ефекта, който KAMELOT предизвикваха у аудиторията, беше ясно забележимо – докато в началото той единствено дирижираше публиката то към края вече куфееше синхронно с Linnea и с басиста Sean Tibbetts. Групата даде заявка за това как ще звучи бъдещият албум (който се очаква през есента) с изпълнението на „Sacrimony”. След барабанното соло на ударника Casey Grillo към останалите музиканти се присъедини (от плът и кръв) вокалистката на EPICA Simone Simons, чийто чар и глас украсиха “The Haunting (Somewhere In Time)”. На “Forever” публиката беше агитирана (въпреки, че май нямаше нужда от допълнителна покана) да се поразпее. Първото парче от биса беше “Karma”, а на втората половина на песента на сцената се качи Fabio Lione, който до преди година заместваше Roy Khan за концертните изпълнения на KAMELOT. Финалът дойде с дежурната „March of Mephisto”, а след края й групата се снима за спомен, искрено благодари на българските си фенове и обеща, че ще направи всичко възможно да се върне в най-скоро време при тях.

01. Rulе The World
02. Ghost Opera
03. Center оf The Universe
04. The Human Stain
05. The Great Pandemonium
06. Season's End
07. When The Lights Arе Down
08. EdenEcho
09. Sacrimony
10. Casey Grillo drum solo
11. The Haunting (Somewhere In Time) (feat. Simone Simons)
12. Forever
---------------------
13. Karma (feat. Fabio Lione)
14. March оf Mephistо

   LIZZY BORDEN наистина се оказаха непознати на българския фен. Но като се има предвид, че публиката се състоеше основно от почитатели на KAMELOT, които буквално изкъртиха, беше ясно, че пред сцената ще стане доста рехаво. Самият Lizzy Borden успя да задържи вниманието в първата половина от сета на групата, но с приближаването на края, американците хвърляха умения пред все по-малко хора, за съжаление. И все пак LIZZY BORDEN в България си е истинско чудо. Точно час и половина мис или мистър Borden играеше своя хорър театър. Всяка песен беше съпроводена с театрални похвати, а маските по лицето на фронтмена се сменяха непрекъснато. От забуленото в черно наметало същество в началото не сета, до кървавата разправа с една страхотна мадам, която направи грешката да се появи на сцената :-). Тогава брадвата не свърши работа, но пък зъбите успяха да осъществят целта на злодея. Музикантите с Lizzy не спряха да кръстосват сцената. Всяка една песен беше представена и визуално – с много игра и настроение. След ”Tomorrow Never Comes” Marten Andersson показа солови умения на баса, след което мис или мистър Borden не издържа и скочи при публиката. Прозвуча и Националния химн на Република България – изсвирен като инструментал и предизвикал буря от овации. Не се мина без традиционното соло на барабани, а към края вокалистът, сменил маски за цяло театрално представление, се наметна с ”трикольора” и ”звездите”. "Me Against the World" беше поредният хит, който се стовари върху оредялата публика. Имаше доволно количество кръв, която пооцапа ръцете от първите редове, когато имаха възможност да се докоснат до ”злия гений”, който слезе от сцената в буферната зона, за да поздрави присъстващите на шоуто на ужасите. И накрая, вместо традиционния бис, фестивалът завърши с кавъра на STEPPENWOLF ”Born To Be Wild”.

   Между 1500-2000 души посетиха стадион "Калиакра" на 15 юли - безспорно най-успешният от трите дни на тазгодишното издание на фестивала в Морската рок столица на България. Която прояви кураж и успя да направи така, че след редица проблеми да спаси и запази традицията за седма поредна година. Седмата година е най-трудната, казват и психолози, и социолози, и "стари баби" ;) Последният ден от "Kavarna Rock 2012" ни давата надеждата, че догодина фестивалът може да се завърне по-силен и да завоюва отново позагубените позиции. Макар и слабо посетено, събитието срещна редица супермузиканти и качествени групи и проекти с много фенове-ценители и остави незабравими спомени и от едната, и от другата страна на сцената. Вече чакаме с нетърпение да разберем какво ще ни предложи "Kavarna Rock" през 2013 г.!