Репортаж от втория ден на "Loud Festival 2012"

   На 3 юни първият ден на "Loud Festival 2012" беше в историята. В него се изявиха, по ред на излизане: TRISTANIA, LACUNA COIL, BEHEMOTH, SYMPHONY X, W.A.S.P. Бе изпробвано едно ново място за рок и метъл концерти - паркът до Терминал 2 на летище "София" - като то успя да покаже както своите предимства, така и недостатъци. Последните са почти само по отношение терена, който се разкалва дори и от малко влага. Във втория ден на фестивала Майката природа иронично реши да покаже на недоволстващите от фестивалната площ през първия ден какво се получава при истински и по-проливен дъжд. И пак бе милостива, защото пороят не валя през цялото време, а само през част от сета на MESHUGGAH. Поляната пред сцената се превърна в голямо кално пространство - нещо, което се случва доста често и на редица европейски фестивали, а, макар и ново за много от метъл феновете у нас, те успяха да го превъзмогнат и превърнат в забавление. Организаторите от "Loud Concerts" си бяха взели поука от първия ден и се бяха погрижили да има повече места за храни и напитки. Големи опашки пред тях на 3 юни почти липсваха. Броят посетители бе сравним с 2-ри, и наброяваше общо около 5-6000 души. А сега, да преминем към петте банди, които се изявиха на втория ден на "Loud Festival 2012"...

   Преди и около 17:00 ч. Слънцето над летище "София" все още лъчезарно грееше, а тинята от предната вечер се е превърнала във вмирисана на обор засъхнала кална маса, върху която сбирищна редовни екстремисти очакват появата на холандските величия ASPHYX. Атмосферата е по-подходяща за лежерен поп фестивал, отколкото за смърт по брутален начин, но когато четиримата конници на олдскуул Апокалипсиса от Енсхеде се изправят на сцената и Martin Van Drunen изревава за здрасти, във въздуха и небето започват да се просмукват морбидни изпарения. Van Drunen и компания хващат оръдията и започват да излъчват дет метъл - такъв, какъвто е и винаги е трябвало да бъде според тях. Мошпитът завърта в епицентъра си първите жадни за концертна саморазруха, а ASPHYX ни заразяват със скорбут, млатят ни със смертелния чук, изхвърлят труповете ни в пустошта на терора, обричат позьорите и хейтърите на смъртна присъда и я затвърждават... по брутален начин. На живо бандата звучи по абсолютно същия начин, по който я чуваме в албума "Deathhammer". Zuur (бас), Bagchus (барабани) и Baayens (китара) се размазват от кеф, докато сеят опустошение с инструментите си, а между паузите Van Drunen е весело бъбрив и обяснява, че са кацнали в София едва преди два часа и вече ритат задници, докато си търси биричка на сцената. Липсата на прясно пиво не пречи на гласа му да представлява звуков аналог на потапяне в езеро с пирани, а като фронтмен той е страхотен в ролята си и не пропуска да ни възнагради с легендарната си люта физиономия, докато плюе киселина по микрофона. ASPHYX направиха великолепен дебют на българска почва, зарадваха олдскуул ценителите и се скриха, за да дадат път на нещо огромно, задаващо се с тежка стъпка и колосален тътен от Швеция...

   И ето че дойде ред и на шведските бруталисти от MESHUGGAH да направят първото си участие на българска сцена. При това какво участие само! Без излишно церемонене петимата музиканти изязоха и директно започнаха ударно с "Demiurge" от скоро излезлия им нов албум "Koloss". Просто не е истина колко мощ излъчват MESHUGGAH от сцената. Сеничното им поведение още повече втежнява усещането от и без това безкомпромисната им музика. За щастие звукът беше много добър и позволи максимално да се насладим на нечовешкото свирене, характерно за тази група. Гологлавият фронтмен Jens Kidman надъхваше публиката с типичните си подканяния и "изтрещели" физиономии, а ревовете му бяха вледеняващи. Последва може би една от най-трудните за описване песни изобщо - шизофреничния пристъп "Pravus", като прави впечатление, че за разлика от преди няколко години, когато я забавяха леко на живо, на това турне MESHUGGAH я свирят в обичайното й бързо темпо, което само още веднъж доказва какви невероятни музиканти са. Отново към новия албум с "Do Not Look Down" и "The Hurt That Finds You First", като особено втората предизвика зверски мошпит в май-калния сектор пред сцената. Някъде тук започнаха да падат и първите какпи дъжд. Следващия залп "Bleed" окончателно успя да разтресе облаците над фестивалната зона и само в рамките на тези около осем минути се изсипа огромно количество дъжд. Това обаче просто увеличи броя на желаещите да се включат в погото в калта. И наистина, по време на следващото парче "New Millennium Cyanide Christ" дъждът напълно спря и дори отново изгря слънце, а Jens Kidman реши да се понесе по ръцете на феновете и да слезе да попее сред публиката... ако това неговото изобщо може да се категоризира като пеене. До края чухме двете класики "Rational Gaze" и "Future Breed Machine", където мошпитът придоби застрашителни размери. Може би на пръв поглед малко изненадващо MESHUGGAH бяха избрали за край на сета си почти 10-минутния мастодонт "Dancers To A Discordant System" от предишния им албум "obZen". За около час на сцената MESHUGGAH направиха паметно първо (и надяваме се не последно) гостуване у нас и отправиха сериозно предизвикателство към тези, които трябваше да свирят след тях.

   Сетлист:

01. Dеmiurge
02. Pravus
03. Do Not Look Down
04. The Hurt That Finds You First
05. Bleed
06. New Millennium Cyanide Christ
07. Rational Gaze
08. Future Breed Machine
09. Dancers To A Discordant System

   Петото гостуване на Max Cavalera у нас започна в 19:45 ч. с интрото "Resistance", последвано от "World Scum" - откриващата песен в новото студийно творение на SOULFLY "Enslaved". За жалост, албумът бе представен само с още една композиция ("Intervention"), а концертът на групата, който продължи точно един час, по същество не се различаваше много от предишните й посещения в България. Отново нямаше излишни приказки, разточителни сола на различните инструменти или бавни композиции. Сеч от първата до последната минута! Добро впечатление на публиката направиха и двете нови попълнения - Tony Campos (бас китара) и особено David Kinkade, който налагаше барабаните с на моменти плашеща агресия.

   Max Cavalera не пропусна да зарадва и този път феновете си с някои от вече станалите емблематични парчета на SOULFLY. "Prophecy", "Back to the Primitive" и "Blood, Fire, War, Hate" накараха няколко хиляди човека да подскачат и крещят, като част от тях се включиха и в традиционното пого (този път примесено и с доста кал). Задържалият се вече почти 10 години в групата Marc Rizzo отново бе в стихията си, демонстрирайки висока класа. Макар и доста понапълнял, Max от своя страна се раздаде на сцената и ревовете му вероятно са стреснали доста от пътниците на летище "София". Разбира се, той не разочарова почитателите си и изпълни няколко композиции от творчеството на SEPULTURA. И въпреки че SOULFLY вече имат зад гърба си осем албума и в последното десетилетие се утвърдиха като една от добрите банди в тежкия жанр, именно тези класики бяха причината за най-бурните реакции на феновете. "Refuse/Resist", "Arise", "Troops of Doom" и особено "Roots, Bloody Roots" взривиха публиката и напомниха за годините, в които именития фронтмен заедно с колегите от бившата му група бяха водеща сила в света на метъла. Сетът на SOULFLY завърши без изненади: "Jumpdafuckup" предизвика поредните трусове пред сцената, а с могъщата "Eye for an Eye" Max Cavalera си взе довиждане с нас за пети път, развявайки футболна фланелка на Стилиян Петров. Няма съмнение, че шестата ни среща с него е само въпрос на време.

   Сетлист:

--- Intro: Resistance
01. Wоrld Scum
02. Blood, Fire War, Hate
03. Refuse/Resist (SEPULTURA cover)
04. Prophecy
05. Back to the Primitive
06. Seek 'N Strike
07. Intervention / Iron Man (BLACK SABBATH cover - откъс)
08. Porrada / Walk (PANTERA cover - откъс)
09. Arise / Dead Embryonic Cells (SEPULTURA covers)
10. Troops of Doom (SEPULTURA cover)
11. Attitude (SEPULTURA cover)
12. Roots Bloody Roots (SEPULTURA cover)
13. Jumpdafuckup / Eye for an Eye

   За разлика от SOULFLY, ANNIHILATOR бяха гостували в България само веднъж досега - през 2010-а в Каварна, като част от "Kavarna Rock Fest". Това бе и причината първият им концерт в София да бъде чакан с голям интерес. И трябва веднага да кажем, че ANNIHILATOR определено оправдаха всичките очаквания на публиката. В продължение на около час и 20 минути, феновете се насладиха на класически траш метъл, добър звук и много любими песни. Всичко това започна в 21:15 ч. със скоростната "Ambush", след която Jeff Waters и компания направиха ретроспективна "разходка" из творчеството на ANNIHILATOR, обхващащо над 20 години история и 13 студийни албума. И тук, по подобие на представянето на SOULFLY, присъстващите бяха лишени от излишни разтакавания, приказки и губене на време. Jeff Waters извади най-доброто от дискографията на групата и можем само да съжаляваме, че ANNIHILATOR за втори път свирят у нас със съкратен сет. Парчета като "Ultra Motion", "Phantasmagoria, "I Am In Command" и "The Trend" не даваха възможност на по-голямата част от зрителите да си поеме дъх, а тук е мястото да споменем, че за доброто представяне на групата на "Loud Festival" заслуга има не само Jeff Waters, но и останалите музиканти на сцената. От тях ще отличим Dave Padden, който вече почти десет години изпълнява нелеката задача да е едновременно вокалист и втори китарист в ANNIHILATOR. Едва ли някой обаче се е съмнявал в достойнствата на музикантите около Waters - изключителен мултиинструменталист като него няма как да не подбере качествени хора за бандата си.

   Подготвяната от канадците "изненада" китаристът Kerry King да се качи на сцената и да изсвири с ANNIHILATOR песен на SLAYER за жалост не се състоя. Неслучайно слагаме думата "изненада" в кавички - все пак лично Jeff Waters намекна за възможната колаборация между двете групи в интервю, дадено специално за читателите на "Metal Katehizis" няколко седмици преди началото на "Loud Festival". Явно Kerry King не е приел поканата, отправена му от лидера на ANNIHILATOR и можем само да съжаляваме, че не станахме свидетели на едно такова историческо изпълнение. Липсата на King обаче, бе изцяло компенсирана от присъствието на Jeff Waters, който се представи на очакваното високо ниво. Изключително удоволствие е човек да го наблюдава докато той е във вихъра си - през целия концерт не спря да търси контакта с публиката, обикаляше непрекъснато сцената от единия до другия й край, изсвири страхотни сола и рифове и изпя три от представените песни (траш класиката "King of the Kill", "W.T.Y.D." и "Burns Like a Buzzsaw Blade"). Рядко може да се види някой, който свири с такава страст и желание, както тази вечер го направи Jeff Waters, а за финал на второто гостуване на ANNIHILATOR у нас бе оставена и една от най-любимите на феновете им песни - "Alison Hell".

   Сетлист на ANNIHILATOR:

01. Аmbush
02. King of the Kill
03. Betrayed
04. Ultra-Motion
05. Set the World on Fire
06. W.T.Y.D.
07. Burns Like a Buzzsaw Blade
08. Phantasmagoria
09. Stonewall
10. I Am in Command
11. The Trend
12. The Fun Palace
13. Shallow Grave
14. Hells Bells (AC/DC cover - откъс) /Alison Hell

   Спиращите дъха моменти в живота може би не са толкова много, но всеки концерт на SLAYER за много хора е точно това. Едно е да тръгнеш за фест, където Боговете свирят, а съвсем друго става, когато до изпълнението им остават броени минути. Техническият екип на SLAYER нахлу на сцената веднага след "Alison Hell" на перфектно звучащите ANNIHILATOR, групата с може би най-добрия саунд за вечерта. "Какво толкова има да се оправя", чудиш се ти? След известно време в дъното на сцената бавно изплува добре познатият надпис и нетърпението вече се усеща физически.

   И се започна - зловещото интро на "World Painted Blood" бе последвано от страхотната атака на до болка познатия "среднист" саунд на SLAYER. С друга траш легенда в състава си - Gary Holt от класиците EXODUS - групата демонстрира отлична форма и желание да размажат около 5000 души в рядката кал пред сцената. Ако не бяхте там, опитайте да си представите на какво приличаше погото, предизвикано от една нечовешка (в добрия смисъл) банда в едни нечовешки (в лошия смисъл ) условия. Следва "Psychopaty Red", още един снаряд от последния албум, за да дойде ред на първата стара класика - "War Ensemble"! Сякаш избухна война - вдигнати ръце, ревове, мош, куфеене - всичко това, което е метълът, всичко това, което е SLAYER. Приятна изненада бе "Die by the sword", последвана от безмилостната "Chemical Warfare". Дотук все още имаше надежда за целия "Reign in Blood", който групата свири на настоящото си турне, но явно не и на фестивали - следват "Altar of Sacrifice" и "Jesus Saves". Оттук нататък отново бяхме в 80-те, в най-силните години на траша. "Mandatory Suicide", "Postmortem", ‘Spirit in Black" - класиките не спират, а изпълнението е жестоко - заместникът на Jeff Hanneman, Gary Holt, не е случаен. Дори може да се каже, че именно той придаде допълнителна стегнатост на изсвирването и откъм китари то бе далеч по-добро от това на "Sonisphere" преди две години (но не и в овърдъбнатото DVD, разбира се). Китаристите, също така, бяха строго разделени като в албумите - Kerry в ляво, Gary вдясно. Единствено гласът на Tom Araya далеч не бе толкова мощен и на моменти се чуваше слабичко, а над всички бе перфектният Dave Lombardo - институция в свиренето на барабани, която дори модерните мегабързи и технични корифеи на екстремния спорт "барабани" не могат да засенчат. Всъщност, това се отнася за цялата група и изпълнението - през втория ден на фестивала видяхме разнообразни и модерно звучащи/олдскуул звучащи/перфектно звучащи банди, но SLAYER за пореден път бяха над всички. За пореден път показаха защо именно те са царете! Е, можеше да чуем и "Hell Awaits", "Seasons in the Abyss’ или например "Silent Scream", но няма как - да си оставим и нещо, за което да помечтаем следващия път. Време е за "South of Heaven", "Angel of Death" и вездесъщата "Raining Blood". Думите са излишни, те не могат да опишат случващото се в края на концерта. Един истински подобаващ край. След последното парче SLAYER казват "лека нощ" и се прибират, а хората си тръгват. Повечето знаят, че бисове при тях няма, но и доста не престават да скандират името на бандата, надявайки се да умилостивят Боговете. Но те са безмилостни. И все още са Богове!
   Така, с настъпването на новата седмица, завърши първото издание на "Loud Festival". Два дни и десет световноизвестни метъл банди, половината от които посещаващи за първи път България. Склонните към критикарстване и неприсъствалите на събитието могат да коментират, както пожелаят. Но нека хората, които, казано жаргонно "се изкефиха" на феста, отговорят на два простички въпроса - С какви спомени ще ги остави той и биха ли желали догодина да има ново издание на "Loud Festival"?


   Очаквайте скоро и галерии със снимки на десетте банди...