Репортаж от първия ден на "Loud Festival 2012"

   Всяко начало е вълнуващ момент, натоварен с очаквания и неизвестни. Началото на "Loud Festival 2012" не направи изключение. След чудесните впечатления от организацията на влизане, обнадеждаващото слънчево време, успокоително извисяващата се сцена сред тучната зеленина и простора на терена край Терминал 2 на софийското летище, точно в 17 часа повеят от далечна и красива Норвегия облъхна събралите се фенове с първите акорди на "Year of the Rat". Откриващото парче от последния албум на TRISTANIA даде възможност на по-отдавнашните почитатели на бандата да повъздишат по Vibeke Stene, след което да заключат, че и италианката Mariangela Demurtas не се справя никак зле.

   Последва скок към края на миналия век и емблематичната "Beyond the Veil", едноименната песен от втория албум на групата. Силен и ясен бе звукът от микрофона на Mariangela, но може би малко по-усиленият клавир водеше до неприятно дрънчене в общия фон. Чаровната фронтдама компенсираше тези подробности с енергично сценично поведение, пленителен външен вид и неподправена възхита от топлия прием от страна на публиката. До края на сета чухме композиции от последните албуми на норвежците и след малко повече от 40 минути приятните впечатления и доброто настроение се бяха настанили трайно и на сцената, и пред нея.

   Сетлист на TRISTANIA:

01. Yеar of thе Rat
02. Beyond the Veil
03. Down
04. Shadowman
05. The Shining Path
06. Tender Trip n Earth
07. Exile

   В подобен фестивален формат е трудно някои групи да се нарекат подгряващи, дори да са сред първите в "дневния ред". LACUNA COIL са за пръв път в България, а и идват скоро след излизането на последния си студиен албум "Dark Adrenaline", така че интересът към тях е оправдано висок. Италианците, които все по-трудно могат да бъдат описани като готик метъл група, излязоха в характерни тъмни облекла и откриха сета си с "I Don't Believe in Tomorrow", парче именно от новия диск. Погледите обяснимо приковаваше Cristina Scabbia - с външен вид, поведение, енергия и мощ на гласа. Въпреки проблемите със звука, вокалите й на живо звучаха убийствено добре и със сигурност възхитиха не само заклетите фенове, но спечелиха на групата и нови почитатели.

   Сетът на групата представляваше редуване на парчета от новия албум и хитови композиции от предишни години. "Вечната класика" "Heaven's a Lie" изстреля публиката към небето, някъде около разпокъсаните облаци над сцената, които ту пропускаха слънчеви лъчи, ту заплашваха с капки дъжд и рисуваха драматичен декор за изпълнението на развихрилата се банда. Cristina и Marco не преставаха да комуникират с публиката и да проверяват дали феновете "внимават в картинката" - традиционната игра с разпяване завърши със закачлива препратка от няколко ноти към песен на Lady Gaga. "Не мога да повярвам, че го изпяхте!" - засмя се фронтдамата и се впусна във вихъра на последните две парчета, благодарности към страхотната публика и обещание да се върнат отново съвсем скоро. Надяваме се това обещание да се сбъдне, защото първото представяне на LACUNA COIL на родна земя определено може да се опише като завладяващо, макар и да бе с по-малко времетраене от предвидения един час.

   Сетлист:

01. I Dоn't Believe in Tomorrow
02. I Won't Tell You
03. Kill the Light
04. Heaven's a Lie
05. Our Truth
06. In Visible Light
07. Swamped
08. Trip the Darkness
09. Spellbound

   В притъмнялото, след поредния порив на дъжда, лятно небе, точно в 19.44 ч., от дълбините на ада изпълзяха негови пратеници. Пръв на сцената се появи барабанистът Zbigniew Robert Prominski "Inferno", обилно "гарниран" с подобаващ корпспейнт. Последва го - с черен плащ и качулка - китаристът Patryk Dominik Sztyber "Seth". От противоположната страна се присъедини басистът Tomasz Wroblewski "Orion". Последен на сцената излезе вокалистът Adam Michal Darski "Nergal". Фронтменът и двамата му сподвижници пред барабаните бяха впечатляващо гримирани в бяло и черно. BEHEMOTH се представиха за втори път пред българска публика, след концерта им на 30 май 2007 г. Поляците започнаха мощно изявата си с хита от последния им албум "Evangelion" - "Ov Fire and the Void". На мястото непосредствено пред сцената в този момент се бяха събрали около 150-200 верни фена на групата, които посрещнаха възторжено любимците си. Музикантите продължиха с "Demigod" и "Moonspell Rites". Високоскоростните барабани мачкаха слуха, а насечените китарни рифове направо спираха дъха. Професионалното стабилно изпълнение, допълнено с интригуващи грим и костюми, постепенно започнаха да привличат все повече хора пред сцената. Заформи се и първото за вечерта пого. На превърнатата в истинско тресавище поляна някои екзалтирани фенове дори се оваляха в калта. Междувременно BEHEMOTH продължаваха да настъпват със страшна сила - зловещи симфонични пасажи, звуци от камбани, ехо от Ада и над всичко това доминираха невероятните, безкомпромисно помитащи всичко бърз ритъм на барабаните и мощният звук на китарите. Бяха изпълнени песни от различни периоди и абуми от 1994 г. насам - "Conquer All", "The Thousand Plagues I Witness", "Alas, Lord Is Upon Me", "Slaves Shall Serve", "Chant for Eschaton 2000". Вече нямаше безразлични на терена - дори определено дошлите предимно за W.A.S.P. метъл-ветерани, гледащи разсеяно пренебрежително предишните изпълнения, вече подрусваха глави в такт със сатанинския ритъм от сцената. От зоната на погото черни от кал ръце се люлееха в такт с музиката. А отпред четиримата поляци разиграваха истинска зловеща пиеса. Nergal изплю черна течност, а на първия бис се появи с черен трънен венец, от който течеше червена боя по лицето му. От устата на Orion също излизаше "кръв". За изпълнението на финалната песен "Lucifer", зловещата корона на Nergal беше заменена от не по малко страшна маска. Благодарностите към българската публика, "Thank you, Bulgaria" бяха примесени с "Hail Satan". След края на сета, на отнесените сякаш от ураган зрители, им трябваха няколко секунди да реагират с викове и аплодисменти. Смело може да се каже, че за част от присъстващите, изпълнението на BEHEMOTH осмисли първия ден на фестивала. Със силната си, стегната изява поляците безспорно завоюваха и нови фенове.

   Приблизителен сетлист:

01. Оv Fire and the Void
02. Demigod
03. Moonspell Rites
04. Conquer All
05. The Thousand Plagues I Witness
06. Alas, Lord Is Upon Me
07. The Seed ov I
08. At the Left Hand ov God
09. Slaves Shall Serve
Бис:
10. Chant for Eschaton 2000
11. 23 (The Youth Manifesto)
12. Lucifer

   След бруталната касапница на BEHEMOTH дойде ред на американските прогресив метъл ветерани SYMPHONY X да направят своя дебют на българска почва. Сетът на квинтета от Ню Джърси започна с едноименната 11-минутна епика от миналогодишния "Iconoclast". От първите минути стана ясно, че "момчетата" бяха в много добро настроение, а харизматичният Russell Allen не пропсукаше момент да го демонстрира. Всички отдавна сме наясно с изумително високото ниво на вокалните му качества, но на живо е дори още по впечатляващо. Перфектен фронтмен във всяко отношение. Останалите членове на групата, може би единствено с изключение на китарния виртуоз Michael Romeo, стояха сякаш леко встрани, сякаш да освободят повече пространство за развихрилия се Allen. SYMPHONY X почти на един дъх изсвириха цели пет песни от последния си албум "Iconoclast" и трябва да отбележим, че имайки предвид естеството на музиката им, може би именно те бяха най-ощетени от лошото качество на звука тази вечер. Това в ни най-малка степен обаче не им попречи да се забавляват не по-малко от хилядите пред сцената. Дори и да не си фен на SYMPHONY X няма как да не те заразят със страхотното си настроение на живо. А че в инструментално отношение музикантите от тази група са на космическо ниво просто няма смисъл да говорим, това отдавна е ясно почти на всички.

   Около 30 минути след началото на представлението им развълнуваният Allen направи кратка емоционална реч, в която благодари на феновете в България за подкрепата и ни посвети красивата "When All Is Lost". Колкото и да сме свикнали с подобни протоколни изказвания, просто си личеше, че SYMPHONY X са напълно искрени. Именно тук завърши и частта, която музикантите бяха отделили за представяне на последния си албум. Последва връщане 10 години назад във времето с великолепната "Inferno (Unleash The Fire)", a след това и 15 години назад с тежките рифове и напевите тип QUEEN на "Of Sins and Shadows" от култовия албум "The Divine Wings Of Tragedy". Тук Romeo почти успя да подпали грифа на китрата с убийственото си соло. След края на "Of Sins and Shadows" SYMPHONY X пожелаха лека нощ и слязоха от сцената. Естествено, че нямаше как да ни оставят само със седем песни, за това без прекалено много подканяне момчетата излязоха отново за три последни откоса - и трите от предпоследното им издание "Paradise Lost", като това беше и може би най-силната част от участието на SYMPHONY X на "Loud Festival 2012".

   Сетлист на SYMPHONY X:

01. Icоnoclast
02. The End of Innocence
03. Dehumanized
04. Electric Messiah
05. When All is Lost
06. Inferno (Unleash The Fire)
07. Of Sins and Shadows
Бис:
08. Eve Of Seduction
09. The Serpent's Kiss
10. Set the World on Fire (The Lie of Lies)

След проточилата се почти един час пауза и изнервящо подробните приготовления и саундчек, в 23:20 дойде ред на хедлайнерите в първата вечер на "Loud Festival 2012" - едни от все така обичаните в България рок ветерани, предвожданите от Blackie Lawless W.A.S.P. През септември се навършват 30 години от първата концертна изява на американската банда и освен паното в дъното на сцената, тениската на снажния фронтмен също отбелязваше този юбилей. За нашенските W.A.S.P.-ултраси това беше шеста среща с групата на българска територия, след три концерта в София (октомври 2010-а, ноември 2009-а и ноември 2004-а) и по един в Ловеч (май 2008-а) и Каварна (септември 2006-а).

   В нощта на 2 срещу 3 юни 2012 г. се състоя концертът на W.A.S.P., с който, може да се каже, се разминахме на 27 октомври 2010 г., когато групата поднесе суховато и разочароващо шоу пред около 4000 души в зала "Фестивална". Технически погледнато, броят на публиката беше горе-долу същият, а сетлистът през последните година и седем месеца почти не бе мръднал - единствената разлика беше изпълнението на липсващото при предишния концерт медли от дивата "Hellion", кавъра по "I Don't Need No Doctor" на Ray Charles и "Scream Until You Like It" - но този път тази липса бе попълнена, а за щастие на публиката получихме компенсация и за другата, много по-голяма празнина, която остави петото представяне на W.A.S.P. на родна земя - емоционалната. Много повече енергия струеше от сцената този път и магнетичната персона на Mr. Lawless умело носеше гласовитата публика по вълните на бесни и първични парчета като класическите "L.O.V.E. Machine" от дебюта W.A.S.P. (1984) и "Wild Child" от "The Last Command" (1985), или пък дирижираше хилядите гърла в припева на "I Wanna Be Somebody", също от дебютния запис на американците. Четиринадесетият и последен засега в студийната дискография на групата албум "Babylon" (2009) бе представен от експлозивните "Crazy" и "Babylon's Burning". Въобще нямаше време за поемане на дъх във вихрения сет на W.A.S.P. и неусетно измина цял час, наситен с класен хеви метъл, харизмата на Blackie и мощни сола на светещите китари на Doug Blair. Към края на основната част от шоуто фронтменът улови подхвърлено от публиката българско знаме, под одобрителните ръкопляскания на множеството го отърка в себе си, целуна го и след това го запрати обратно в рехавите предни редици (а те бяха рехави просто защото малцина рискуваха да изгубят обувки или да се окалят до уши в тресавището, оформило се пред сцената след дъждовете).

   Кратко "Good night" и угасени светлини оставиха феновете жадуващи за още и те повикаха Blackie и компания обратно на сцената. Музикантите се завърнаха под звуците на моторна резачка и подхванаха "Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue)", в която отново публиката допринесе с вокално участие. Епичната "Heaven's Hung in Black" вдигна хиляди ръце към небето, а за финал Blackie Lawless призна, че колкото и пъти да идва в България, винаги получава топло и сърдечно посрещане и, разбира се, обеща отново да се върне. Този път окончателното "Лека нощ, София!" беше след парчето "Blind in Texas" и W.A.S.P. слязоха от сцената след едночасово шоу и 20-минутен бис.

   Очаквайте и фотогалерии на всички групи.

   Сетлист на W.A.S.P.:

01. Оn Your Knees
02. The Real Me
03. L.O.V.E. Machine
04. Crazy
05. Wild Child
06. Hellion / I Don't Need No Doctor / Scream Until You Like It
07. Babylon's Burning
08. The Idol
09. I Wanna Be Somebody
Бис:
10. Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue)
11. Heaven's Hung in Black
12. Blind in Texas

   Така, пред около 5-6000 зрители, приключи първият ден на първото издание на "Loud Festival" - който, вярваме, ще се превърне в традиция. Въпреки голямото старание на организаторите от "Loud Concerts", имаше какво още да се желае, най-вече по отношение щандовете с храни и напитки и подсигуряването на терена пред сцената. Останалите обещани атракции бяха многобройни и на място, в т. ч. рок-караоке (съвместно клуб "Rock It"), продажба на мърчандайз и метъл атрибути и какви ли не разнообразни стоки (но не и дъждобрани), кран за бъджи скокове и др.

   След броени часове ни очаква вторият ден на събитието, в който ще гледаме ASPHYX, MESHUGGAH, SOULFLY, ANNIHILATOR и SLAYER.