Metal Katehizis - DREAM THEATER закриха "Kaliakra Rock Fest 09" с ювелирно изпълнение

DREAM THEATER закриха "Kaliakra Rock Fest 09" с ювелирно изпълнение
(03.07.2009 20:51:12)

В третата вечер на "Kaliakra Rock Fest 2009" (3 юли) предстоеше да видим прогресив метъл легендите от Ню Йорк - DREAM THEATER. Преди това обаче на сцената излезе прогресив-дет-фюжън квартетът CYNIC, добил култов статус през далечната 1993 г. с дебютния си албум "Focus". Групата гостува за пръв път у нас и нормално, феновете им бяха в приповдигнато настроение. Само до преди 2-3 години беше нереално да си мечтаем за реюниън на CYNIC, а сега имаме уникалния шанс да ги видим на живо и то на българска земя. Paul Masvidal и компания представиха последния си албум "Traced In Air" от 2008 г., като ни изсвириха почти всички песни от него. Концертът беше открит малко преди 20:15 ч. с "Nunc Fluens". CYNIC бяха в перфектна форма - ултра-усложнените им композиции на живо се лееха толкова плавно, сякаш за музикантите това беше едно най-обикновено разсвирване. Звукът беше добре балансиран и можехме отчетливо да чуваме всички инструменти. След още три песни от последния албум, Masvidal благодари на българските фенове за топлия прием и ни пренесе 16 години назад във времето със супер-джазменския инструментал "Textures" и може би любимата на феновете "Veil Of Maya". Очевидно беше, че доста от хората в публиката прекрасно познаваха творчеството на CYNIC и им пригласяха през по-голямата част от концерта. Новите музиканти в състава - Robin Zielhorst на бас и Tymon Kruidenier на китара и беквокал прекрасно са се сработили с титулярите Paul Masvidal и Sean Reinert и групата звучи адски солидно на живо, всичко е изпипано до последния детайл. Краят на сета им беше даден с футуристичната "Integral Birth", след която последваха мощни аплодисменти, но без никакъв шанс да извикаме CYNIC обратно на сцената."...

Малко след 21:30 ч. осветлението притъмнява и зазвучава... Чакай малко, това не е ли музиката от култовия филм на Хичхок "Психо"? Да... Музикантите излизат на сцената, заемат позиция зад инструментите си и дават ударно начало на втория си концерт у нас с "In The Presence Of Enemies - Part I" от предпоследия албум на бандата - "Systematic Chaos". Близо седемте хиляди на стадион "Калиакра" бяха понесени на двучасово пътешествие из двадесетгодишното творчество на DREAM THEATER. Веднага стана ясно, че все по-силно критикуваният за слабите си концертни изяви певец на групата - James LaBrie е в изключителна форма този ден. Канадецът пя на страхотно високо ниво през целия концерт. Tова не беше онзи колеблив LaBrie от преди няколко седмици, който гледахме на живо в сайта на фестивала "Download". Това беше един завършен професионалист, владеещ прекрасно вокалното майсторство и емоциите на публиката. Музикантите изсвириха на един дъх "Beyond This Life" и "Panic Attack", след което LaBrie изрази възхищението си от българските фенове и обеща, че до следващата визита на DREAM THEATER у нас няма да минат още седем години. Последва съвсем новата "A Nightmare To Remember", която на живо звучи страшно надъхващо. След нея рязко бяха намалени оборотите с вълшебната "Hollow Years", където няколко хиляди гърла почти успяха да заглушат James LaBrie. Малко здрави рифове от 2007 г. - "Constant Motion", за да настъпи момента за чудовищния инструментал "Erotomania". Излишно е да си обясняваме за какво свирене става дума, на всички ни е ясно, че John Petrucci, Mike Portnoy, John Myung и Jordan Rudess просто не са от тази планета. Феновете на мрачното бижу в дискографивта на DT - "Awake" знаят, че "Erotomania" обикновено върви в комплект с "Voices" и "The Silent Man". Както си му е реда, басът на Myung ни подсказа, че ще чуем именно "Voices", любима на огромна част от феновете. Тук именно пролича високата класа на LaBrie - безупречно, съвършено изпълнение на тази песен, която е истинско изпитание за всеки вокалист. И когато бяхме готови да запляскаме в ритъма на "The Silent Man", DREAM THEATER ни изненадаха с жестокия риф на "A Rite Of Passage", която се очерта като новият фаворит сред феновете. Отново леко "връщаме газта" - "The Spirit Carries On" беше изпята от целия стадион, озарен от стотици огънчета от запалки и светлини от мобилни телефони. Настъпи време за последната песен от сета на DT, а именно бомбастичната "As I Am". То не бяха подскоци, то не беше чудо. Музикантите определено адски се забавляваха, заедно с българската публика, Portnoy не престана да ни надъхва, а иначе дистанцирания и по-често студен LaBrie сякаш не можеше да повярва, че пред себе си има толкова екзалтирана публика. Не беше необходимо да чакаме дълго преди DREAM THEATER да се появят отново на сцената за задължителния бис. Mike Portnoy се намести зад барабаните си с обещаната тениска на българската футболна звезда Димитър Бербатов. Бисът представляваше близо 30-минутно "медли" от някои от най-обичаните песни на квинтета: "Metropolis Part I", "Learning To Live" и "A Change Of Seasons Part VI - The Crimson Sunset". Тук вече музикатните се развихриха до неузнаваемост. Petrucci почти успя да подпали грифа на китарата си от яростните си сола, а симпатягата Jordan Rudess не му оставаше длъжен и му отговаряше с не по-малко виртуозни клавирни откоси. Portnoy както винаги извлече максимума от сюреалистичния си комплект барабани, а скромничкият John Myung съвсем нескромно изнесе показно на какво е способен шестструнния бас в ръцете му. В самият финал на това главозамайващо съчетание, DT шеговито изсвириха няколко секунден риф от "A Fortune In Lies" от дебютния им албум, излязъл преди точно 20 години. Това беше краят на концерта. Музикантите дълго благодариха на многохилядната тълпа, поклониха ни се и ни обещаха скоро да се видим отново.

Сетлист на CYNIC:
01. Nunc Fluens
02. The Space For This
03. Evolutionary Sleeper
04. Adam's Murmur
05. Textures
06. Veil Of Maya
07. The Unknown Guest
08. King Of Those Who Know
09. Integral Birth

Сетлист на DREAM THEATER:
01. Intro ("Psycho" Theme)
02. In The Presence Of Enemies - Part I
03. Beyond This Life
04. Panic Attack
05. A Nightmare To Remember
06. Hollow Years
07. Constant Motion
08. Erotomania
09. Voices
10. A Rite Of Passage
11. The Spirit Carries On
12. As I Am

Бис:
13. Metropolis Part I / Learning To Live / A Change Of Seasons Part VI - The Crimson Sunset / A Fortune In Lies

Време е и за кратка равносметка на тазгодишния "Kaliakra Rock Fest". И през трите дни на събитието "злите езици" подхвърляха - "Това не е истински фестивал!". Може би не е по немските стандарти, например. Но какво в България би могло да се мери с това как се правят нещата на Запад?... Да приемем, че всички гостували в Каварна групи в първите дни на юли бяха свирили в един ден. За да бъде това "истински фестивал". Той трябваше да има две сцени, на които едновременно да свирят MOTLEY CRUE и SCORPIONS, защото едва ли някоя от тези банди би отстъпила хедлайнърството на другата. Представяте ли си тогава какво щеше да е недоволството? Представяте ли си и какво щеше да бъде ако едните подгряваха на другите? И т. н. Сигурни сме, че си представяте. Така че, със сигурност - на този етап това, което се случи, е най-доброто като многодневен метъл фестивал в родината ни. През 2009-а гледахме цели седем съвсем не небезизвестни чужди банди, и ако догодина броят им е с една или две по-голям, това ще е правилният еволюционен път за достигането на западните стандарти. Защото 2006-а все още не е толкова отдавна, за да не помним какво стана с опита за провеждането на голям български фестивал по революционен път. Пожелаваме си през 2010-а по това време да правим още по-положителни изводи, а сега да видим - какво друго предстои в горещите летни дни: 12 юли, София - BIOHAZARD (концертът на FOREIGNER за същата дата отпадна); 23-25 юли - "Беркрок" в Берковица с хедлайнъри John Lawton плюс Б.Т.Р. (а това дали е фестивал?); Steve Lukather в София на 24 юли; "East Noise Fest 5" - 7-9 август във Варна; FAITH NO MORE на 14 август ("SPIRIT of Burgas") и, за да затворим цикъла - обратно в Каварна на "Thrash till Death" феста. Където, лейдиис енд джентълмен, ще ни гостуват DIMUUU BORGIIIIIR!!!!!

Видяно: 24 път(и)
95 коментар(а)