Когато в разгара на зимата едва ли не закономерно ни скова новината, че MARILLION отлагат гостуването си в България чак за средата на годината, /и без това/ омърлушените редици на екземплярите от изчезващия вид "изтънчени прог-чудаци" преклониха глави пред непоколебимата присъда - надежда всяка тука оставете. Разочарованието бе оправдано, тъй като за мнозина от нас това не беше просто очакване на поредния концерт, а трепет пред жизнеутвърждаващо събитие, бленувано от не една и две петилетки. Времето обаче неумолимо отми излишния песимизъм и в съботната вечер на 13-ти юни над 3 000 родни меломани бяха въвлечени от организаторите "Wonder Music Agency" като съучастници на митичните британци в невъобразим спектакъл, който дълго ще отеква в съзнанията на купищата щастливци, които зимният дворец на спорта приюти. Макар концертът на MARILLION в България официално да се явяваше последна дата от турнето "Happiness Is The Road Tour", музикантите от групата се бяха съобразили с обстоятелството, че за пръв път посещават родните географски ширини и още на специално организираната петъчна пресконференция в "Гранд хотел София" разясниха, че предстоящото събитие е специално и за самите тях, поради което са използвали индивидуален подход при определяне на сетлиста. Разбрахме, че са се допитали до промоутъра и до свои верни и дългогодишни български фенове при съставянето му. Очевидно оказаната помощ е била оценена по достойнство, защото разнообразната подборка на забележителни песни разходи публиката надлъж и нашир из творческите дебри на прогресив легендите.
   Около двайсетина минути след 20 ч. - предварително обявения за начален час на концерта, светлините в залата угаснаха и сърцето на сцената затуптя в синтетичния бийтов такт на "Splintering Heart". Под оглушителните аплодисменти на публиката облеченият в дълга роба и облян в демонична светлина Steve Hogarth започна своя вербален танц с въображаемите призраци наоколо. В сюблимния момент след вокалното интро към него се присъединиха и останалите музиканти от групата, чиито инструменти събудиха вулкана "MARILLION" и до края на шоуто той започна да изригва периодично. Песен след песен.
   Хитовите ударници "The Uninvited Guest" и "Between You And Me" раздвижиха залата след изпепеляващото начало и разбиха на пух и прах опасенията, че настроенията тази вечер ще бъдат предимно минорни. Перкусиите, с които бе въоръжен микрофона на фронтмена, както и неговата екзотична мини китара влизаха периодично в употреба, а кристално чистата звукова картина изостряше чертите на пространството. Знаковата за групата "Man Of A Thousand Faces" продължи енергичната линия. Акустичната й ведрина и щекотлив текст заразиха с усмивка всяко едно лице в залата. Неистови аплодисменти обагриха края й. Групата върна жеста с последвалото ведро приветствие и искрен комплимент към прекрасната родната публика. Изящната "Fantastic Place", за изпълнението на която Steve Hogarth застана зад портативно пиано, върна спектакъла в познатите меланхолични дълбини, а наситеният й финал разпори вълните на кръвта във вените ни, проправяйки път на авангардния мастодонт "The Man From The Planet Marzipan", който прецапа из тях със силата на композиционно-стиловия си нихилизъм. Ембиънт и програминг заигравките на Mark Kelly си позволяваха да флиртуват с фънкарския бас на трансатлантика Pete Trewavas, но само в моментите, в които не бяха завихряни в емоционалната центрофуга на певеца. Клавирно-вокалната импресия "Out Of This World" се разля тъкмо навреме, за да онагледи факта, че спокойната съзерцателност не е чужда на двамата лудетини в групата - Kelly и Hogarth. Последният не чака дълго след края й, за да представи специално Steve Rothery. Само един акорд изпод вълшебните ръце на китарния чародей беше достатъчен, за да взриви обстановката. Напълно неочаквано за мнозина зазвуча разтуптяващата-сърца-всякакви "Kayleigh" - песента, която за добро или зло ще остане завинаги най-ярката емблема на MARILLION пред широката публика. Последва втора сърдечна атака в същата класическа стилистика, която причини почти физическа болка на по-вещите в материята - горчивата изповед "Sugar Mice". Китарните вопли надянаха трънен венец върху елегантната й композиция, а солото сякаш искаше да прободе мозъците ни по начина, по който го прави всяка думичка от тежкия текст. Макар и двете парчета да са в оригинално изпълнение и авторство на митичния първи фронтмен на групата - Fish, Steve Hogarth ги изпя с нужната почит и уважение. Нееднократно подаваше микрофона на публиката в ключовите моменти и сам искрено се наслаждаваше, пресъздавайки великите песни на предшественика си.
   Светлината продължи да заобикаля сцената, подплашена от изпълнението на "Afraid Of Sunlight". Специално за нея вокалистът надяна китара, но това не намали налягането в пръскащия енергия фонтан, който представлява този човек, когато кракът му стъпи в музикална среда. Сервираната порция раздвижващ рокендрол "This Town" беше фино разбъркана от палките на Ian Mosley, който винаги е показвал афинитета си към по-тежкия и бърз звук. Не случайно на пресконференцията предния ден заяви, че е фен на групи като System Of A Down и Tool. "The Rakes Progress", явила се като притаено аутро на дисторш забежката, се вля в тихите води на "100 Nights" и заедно потекоха към най-ниската точка на концерта. А там ни очакваха два подводни камъка - "The Great Escape", в която Hogarth изнесе открит урок по пеене и артистизъм и "Neverland", където Rothery демонстрира за пореден път защо в енциклопедиите срещу думата "китарист" трябва да стои неговият лик. След тази разходка по дъното музикантите се прибраха за момент зад кулисите, а вечно раздаващата се българска публика ги възнагради с дежурните възгласи и аплодисменти, които и без това получаваха след /и по време на/ всяко парче. Само видът на дванадесетструнната красавица в ръцете на китариста беше достатъчен, за да разберем, че ще последва дългоочакваната "Easter", презентирана от Steve Hogarth като една от първите песни, композирани след неговото предопределящо нахлуване в редиците на MARILLION. В изненадата на вечерта се превърна присъствието в менюто на "The Space". Песента бе обилно накисната в синтетичната марината, забъркана от Mark Kelly. Изглежда фактът, че предния ден той документира в блога си наличието на труп в двора на софийско заведение, не е развалил апетита на енергичния симпатяга, чиито клавирни фантазии обагриха детството на мнозина от нас с ослепителните си краски и премерен размах.
   Групата се гмурна във втория бис с квази-нюуейв свежарката "Whatever Is Wrong With You", а едноименната композиция от актуалния албум "Happiness Is The Road" заключи вратата след себе си. По време на финалната песен изобщо в турнето Steve Hogarth отново не пропусна да се разпилее на органични парчета по подиума. Превзе последователно двете кули от тонколони в краищата на сцената и дори скачайки и катерейки се по тях - лицето и тялото му не спряха да изживяват всяка думичка в текстовете и да бъдат проводник на звуковите вибрации.
   На изпроводяк душата и сърцето на MARILLION подаде на хората отпред вместо десница - рефрена на песента си. Вероятно с надеждата, че по колкото повече пътища се разпилее той, толкова повече щастие ще донесе.

   Ето пълен сетлист от концерта на MARILLION в София на 13.06.2009 г., а над 60 снимки от събитието може да разгледате тук.

01. Splintering Heart
02. The Uninvited Guest
03. Between You And Me
04. Man Of A Thousand Faces
05. Fantastic Place
06. The Man From The Planet Marzipan
07. Out Of This World
08. Kayleigh
09. Sugar Mice
10. Afraid Of Sunlight
11. This Town
12. The Rakes Progress
13. 100 Nights
14. The Great Escape
15. Neverland
………..
16. Easter
17. The Space
………..
18. Whatever Is Wrong With You
19. Happiness Is The Road