Metal Katehizis - Българската рок публика посрещна равноденствието под покрива на храма ASIA

Българската рок публика посрещна равноденствието под покрива на храма ASIA
(22.03.2009 20:45:39)

   Природата забавя, но не забравя. Пролетта може и да пъпли едва-едва по пътя си към България, но случилото се на 22 март вечерта в плюшените пазви на пленумната крепост Зала 1 на НДК няма как да не и проправи широка пъртина в мартенския сняг. Вече я чакаме спокойни и щастливи, защото по покана на "Balkan Entertainment Company" и радио "Z Rock" източното слънце проби студения покров и ласката му очерта над София контурите на легендарната пагода ASIA. Светилището, приютило под широкополия си бамбуков купол ореолите на четирима от апостолите на прогресивните метастази в рок музиката, се въздигна от пепелта през 2006 г. и оттогава насам кръжи по света в оригиналния си блясък, понесено от крилeтe на фениксовото си безсмъртие. Какво щастие за родните меломани, че най-после се накани да кацне и у нас.

   Едва стъпили на сцената в 19:40 ч. (без почти никакво закъснение от обявеното), четирите стихии, не случайно носещи името на най-големия континент на планетата, се развихриха и накараха стените на конгресния мастодонт безмълвно да потръпнат, а над 3 500 човека да зяпнат с уста от изненада, че подобно феноменално музициране наистина се случва пред очите им. Oще с първите акорди на "Only Time Will Tell" вятърът в клавирите на Geoff Downes обрули короните на гората от хора и разчисти сценичния терен за последвалата канонада от класики. Машината за незабравими хармонии заработи с пълен капацитет, а четирите и бутала се разкършиха в перфектен синхрон, черпейки допълнителен импулс от грейналите лица в залата. Стрелкащите се остри капки от китарата на Steve Howe направиха на решето бойката "Wildest Dreams", а сеизмичната активност, пробудена от крайниците на Carl Palmer и пръстите на John Wetton, разбърка края на песента във фина музикална каша. Огънят в гърлото на фронтмена обединяваше четирите природни елемента и ги обуздаваше под парещите си стремена. Жизнената клетвена декларация "Never Again" - хит сингъл от актуалния им албум "Phoenix", покачи градуса на настроението с категоричната си тържественост. Под оглушителните аплодисменти и викове на публиката Carl Palmer, който през цялата продължителност на шоуто съчетаваше барабаните с ролята на конферансие, излезе пред микрофона, за да обяви, че следва първата отбивка по пътя към храма, изразяваща се в индивидуалното представяне на Steve Howe. Когато струнният професор засвири акустичното интро на "Roundabout" всеки зрител в залата окончателно се убеди, че присъства на едно много специално събитие. Епохалната композиция на YES пое въздух и се развъртя на сцената в пълната си прелест. Китаристът с вид на магьосник от роман на Тери Пратчет оразмеряваше с фина прецизност всяка малка гънка по набраната й дреха, а John Wetton с лекота и напълно правдоподобно изигра не една, а едновременно две от най-трудните роли в рок музиката - тези на Jon Anderson и Chris Squire (съответно вокала и басиста на YES, бел. автора).
   Плъзнали се веднъж по прогресивните релси музикантите не бързаха да кривнат от тях и логично прозвуча "Time Again" - една от най-разчупените композиции в творчеството на ASIA. Буреносният й финал успешно изкачи планината от клавири на Geoff Downes и за награда бе коронясан с пищното соло с класически оттенъци от страна на опитния пианист, прието със шумни овации от публиката. Групата побърза да върне жеста чрез упълномощения Steve Howe, който изръкопляска под носовете ни закачлива импресия от соловите си албуми, преляла в жизненото квази-кънтри намигване "Clap". Акустичната серия продължи с "Book Of Saturday" - една от най-приятните изненади на вечерта. Дванадесетструнна китара замени баса в ръцете на John Wetton и той съвсем сам полира пред очите ни един от най-изящните бисери в творчеството на King Crimson. Последва одухотворената "The Smile Has Left Your Eyes" и публиката за пореден път получи възможност да се наслади на уникалната техника на пеене на John Wetton. Едва ли остана човек в залата, който да не заподозре, че гърлото му е свърталище на вокални фрази, спотаено стелещи се по стените на дълбоката си пещера и дебнещи момента, в който ще бъдат пуснати на свобода, за да смутят пространството. За изпълнението на "Don't Cry" към фронтмена се присъединиха и останалите музиканти. Пиано, мандолина и дайре дирижираха заразителния припев и приятелски подканяха публиката да се присъедини към ведрия им звън. В края на парчето роудитата изнесоха отново електрическите китари и това върна спектакъла в лоното на пълнокръвния AOR. Изненадващо за мнозина прозвуча бодрата осемдесетарка "Daylight" - ценен подарък за най-верните почитатели на ASIA. Роботизиран призив "Open Your Eyes" от вокодерния микрофон на Downes дойде да покаже, че е време за нова доза синтетично-струнен адреналин. Не един, а два инструмента въздишаха в ръцете на Steve Howe по време на песента, а зашеметяващият гранд финал разгърна страниците й и ги развя като ветрило срещу нас. Щурмът очевидно е бил изтощаващ, защото музикантите използваха момента на опиянение, за да се оттеглят на заслужена почивка.
   След около двадесетина минути тъмнината отново се стече по стените на залата. Тържествени фанфари огласиха въздуха със сребристия си звук, известявайки че дошло време за специалното представяне на Carl Palmer. Официалностите нарочно бяха спестени, защото пред очите ни шеметно запрепуска "Fanfare For The Common Man" - блус-рок импровизация на Emerson, Lake & Palmer по популярната класическата пиеса. Рамките й непрестанно се огъваха под кръстосания огън, изсипващ се от дуела между китарата на Howe и клавирите на Downes, докато в края не бе строшена напълно от четиритактовия двигателен тътен на митичния ударник. Какво да се прави, двама се карат - третият печели.
   Последва нова порция от дебютния албум на групата. Основна роля в просълзената изповед "Without You" отново изигра аристократичната китара на струнника на YES, чиито необременени от почти никакъв ефект игли парализират мускулите на композициите с акупунктурна точност. Дойде време сцената да се разтресе под тежестта на друг крайъгълен камък от албума "Phoenix" - "An Extraordinary Life". Мажорният оптимизъм на припева й разтегли краищата на сцената и тя придоби формата на заразителна усмивка, на която разгорещената публика отвърна с охота. Без да се разтакава излишно Carl Palmer анонсира може би най-дългоочакваната забежка отвъд азиатските граници - митичния скъпоценен камък в короната на King Crimson "In The Court Of The Crimson King". Композиция, която John Wetton не пропуска да изпълни, независимо от формата и вида на проектите, които е оглавявал през годините. Внушителното звучене на епичния прогресив рок еталон ощастливи мнозината почитатели на групите, от чиито стъбла е покълнал проекта ASIA и за известно време ги пренесе в началото на 70-те, когато огънят на рока все още не коленичеше в нозете на въглените си.
   "Here Comes The Feeling" разчупи сериозната атмосфера и даде да се разбере, че финалната фаза ще бъде енергична. Наконтилият се в диско-клубна премяна Geoff Downes още повече разведри обстановката, представяйки вселенския хит "Video Killed The Radio Star", записал навремето с The Buggles. Веселяшкият MTV прощъпалник, който в зората на видеоклип ерата пръв предрече, че музиката за в бъдеще ще се слуша предимно с очи, усмихна с мегафонната си сатира и най-закоравелите прогресари.
   Очевидно бе дошло времето подиумът да бъде подпален, защото последва "The Heat Goes On", перфорирана в сюблимния момент от стегнато дръм соло на неостаряващия тактов агрегат Carl Palmer. Симпатичният британец едва не подпали сета с шеметния десант, който крайниците му осъществиха върху барабаните. Добре че дъждът от тушове, който покапа върху чинелите, сломи пламъците. Грохотът на двата екзотични гонга, под чиито остър поглед се развиваха бойните действия, също обогати с кислород сгъстилия се въздух.
   С началото на "Heat Of The Moment" пожарът се разпростря и до най- отдалечените кътчета на Зала 1 на НДК. Най-големият хит на групата логично отприщи емоциите на аудиторията и подът започна да вибрира в унисон с развълнуваните зрителски сърца. Властелините на мелодичността се прибраха зад кулисите за няколко заслужени глътки опияняващи аплодисменти и след като утолиха жаждата си за фенски ентусиазъм отново блеснаха на сцената. "Sole Survivor" финализира пищното двучасово шоу, парафирайки носталгичния портрет на съзряването, който всеки от присъстващите сгъна и грижливо прибра в джоба си.

   На днешното равноденствие в София светлината извоюва категорична победа в битката си за надмощие над мрака. Защото след концерта на ASIA във вените на града се вляха хиляди възторжени светулки, попили от сцената на титаните лъчите на безброй лумнали слънца.

   Ето и пълен сетлист от концерта на ASIA в Зала 1 на НДК на 22.03.2009 г., а фотогалерия с 50 снимки от шоуто може да разгледате тук.:

01. Intro
02. Only Time Will Tell
03. Wildest Dreams
04. Never Again
05. Roundabout (original Yes)
06. Time Again / Bolero
07. Clap
08. Book Of Saturday (Original King Crimson)
09. The Smile Has Left Your Eyes
10. Don`t Cry
11. Daylight
12. Open Your Eyes
13. Fanfare For The Common Man (original ELP)
14. Without You
15. An Extraordinary Life
16. In The Court Of The Crimson King (original King Crimson)
17. Here Comes The Feeling
18. Video Killed The Radio Star (original Buggles)
19. The Heat Goes On
20. Heat Of The Moment
Бис:
21. Sole Survivor

Violator

Видяно: 7 път(и)
12 коментар(а)